Обикновен розмарин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 4x тире-числа, 3 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 3:
[[Файл:Rosmarinus officinalis MHNT.BOT.2008.1.19.jpg|мини|''Rosmarinus officinalis'']]
'''Розмаринът''' (''Rosmarinus officinalis'') е [[многогодишно растение|многогодишно]] [[тревисто растение|тревисто]] [[растение]] с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни [[лист (ботаника)|листа]]. Той расте в района на [[Средиземноморие]]то. Член е на семейството на [[мента]]та и [[мащерка]]та ''[[Устноцветни]]'', което включва и много други билки и подправки. Расте в различни форми, от изправен, до пълзящ. Изправените форми достигат 1,5 m на височина, рядко до 2 m. Листата са вечнозелени, 2
Името „розмарин“ идва от [[латински език|латинското]] име „''rosmarinus''“, което предполагаемо означава „морска роса“, като някои смятат, че това би могло да произлиза от някакво друго, по-старо име.
Ред 10:
== Отглеждане и употреба ==
Пресните и сушените листа на розмарина често се използват в традиционната [[средиземноморска кухня]] като [[зелени подправки|зелена подправка]]. От тях се прави и [[билков чай]].<ref>{{Cite book |last= Ланджев |first= Илия |author-link= |year= 2010 |editor-last= |editor-first= |chapter=
Поради това, че е красив и понася до известна степен [[суша]]та, розмаринът се използва и в [[озеленяване]]то, особено в райони със средиземноморски климат. Той дори може да загине в прекалено силно напоена почва, но иначе е много лесен за отглеждане от начинаещи градинари. Много устойчив е на вредители.
Розмаринът лесно се подстригва и оформя и се използва за създаване на различни декоративни форми. Когато се отглежда в саксии, е добре да се подстригва, за да не стане рехав и не толкова красив. В градина той може да израсте доста голям и все още да не загуби привлекателността си. Може да се размножава от съществуващи растения чрез отрязване на връх с дължина 10
За градините са селекционирани многобройни културни видове.
Ред 24:
В Османската империя, сред българското и славянско население розмаринът се е използвал като основна билка в специална билкова смес, наричана от българските знахари с името ''[[гюлбул]]'' и ''гюлбул бюлюк''. Етимологията на името идва от турската дума гюл, означаваща ''роза'' и бюлюк, със значение на многообразие, разнообразие. Впоследствие тази смеска от билки, започва да се използват и в българската кухня. В турската кухня също е съществувала подобна смеска от подправки, наричана по същия начин, но тя е била със съвсем различни вкусови и ароматни качества.
След Освобождението на България от Османското владичество, тази подправка умишлено е била отричана и неглижирана заради турското си име, и приемането ѝ, като турска. В Турция
В съвременните кухни тази смеска е непозната под това име, но използването на комбинации от подправки, които са били в основата на гюлбул е популярно в кухните на Южните републики от бившия Съветски съюз, както и в Турция и Кипър (в турскоезичната част на страната).
| |||