Елинистическа епоха: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Замяна на файла „Battle_of_Issus_mosaic_-_Museo_Archeologico_Nazionale_-_Naples.jpg“ с [[commons:Image:Battle_of_Issus_mosaic_-_Museo_Archeologico_Nazionale_-_Naples_2013-05-16_16-25-06_BW.jpg|Battle_of_Issus_mosaic_-_Museo_Archeologico_Nazionale_-_Naples
Редакция без резюме
Ред 68:
Единният език е инструментът, чрез който се осъществява единството на елинистическата култура. Периодът е тясно свързан с гръцкия език – в трите последни века на старата ера на него се говори от [[Сицилия]] до бреговете на [[Инд]] и от [[Египет]] до северните брегове на [[Черно море]]. От смесването на различни диалекти ([[Атически диалект|атически]], дорийски и йонийски) благодарение на продължилите дълги години войни и сражения на [[Александър Македонски]] и неговите [[диадохи]] се ражда койне (Κοινὴ). Той се числи към [[Древногръцки език|древногръцкия]], но се различава значително от класическия гръцки на [[Софокъл]] и [[Платон]] и съществено се различава от езика на [[Омир]]. Разликата е най-вече в опростената граматика и езиковия стил.
 
От една страна, културата на елинизма не се различава много от епохата на класическия [[полис]]. Наследената от родовото време [[древногръцка митология]] продължава да служи като универсално средство за израз, но се добавят слоеве: в низовия различаваме градска култура на масовия вкус, както и селска, консервативна, пазеща местните традиции. Наблюдават се и области с определен народностен колорит. Съществува популярна литература на говоримо [[койне]], докато историческата и ораторската проза се пишат обикновено на литературно койне. Поезията пък, в зависимост от жанра и предпочитанието на поета, се създава на един или друг традиционен [[диалект]]. Докато в областта на културата гръцкият език се унифицира, [[Елинистическа литература|елинистическата литература]] остава вярна на многодиалектната традиция на архаическата и класическата елинска словесност.
 
От друга страна, елинистическата култура може да се разглежда като своеобразна спойка на елементи, които в по-ранното време са съществували отделно. В епохата на елинизма биват приближени йонийската изтънченост и атическото културно слово, сицилийската монументалност и способната за рефлексия островна култура.