Категории (Аристотел): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
d
Редакция без резюме
Ред 30:
Пълното изброяване до десет категории се открива още веднъж единствено в ''Топика'' (109b21-3), като на повече от 60 други места из текстовете на Аристотел фигурират непълни списъци.<ref>Apelt O., ''Die Kategorielehren des Aristotels'', Leipzig, 1991; на две други места (''Метаф.'' и ''Евд. Ет.'') към категориите е причислено „движение“.</ref>
 
''Категории'' става първата книга в т.нар. „Органон“, набор от шест книги<ref>Категории, За Интерпретирането, Първа и Втора Аналитика, Топика, Софистически опровержения</ref>, в които се излага логическата доктрина на Аристотел. Това подреждане обяснява и че тя става една от книгите, преведени на латински от [[Боеций]], което пък я прави достъпна за по-късните схоластични коментатори.<ref name="Intro"/> Известни са около 200 средновековни латински коментара,<ref> Lloyd N., ''Medieval Commentaries on Aristotle's Categories'', Leiden/Boston: Brill, 2008, p.1; опис в Lohr, C., 1967 – 73, ''Medieval Latin Aristotle Commentaries'', Tradtio vols.23 – 29</ref> докато от гръцката античност са запазени само 8 (от [[Амоний Хермий|Амоний]], [[Олимпиодор]], [[Порфирий (философ)|Порфирий]], [[Йоан Филопон|Филопон]], [[Симплиций (философ)|Симплиций]], [[Дексип (философ)|Дексип]], [[Елиас]], anon.<ref>cf. ''Commentaria in Aristotelem Graeca'', Reimer, 1882 – 1909 </ref>).
 
В началото на XIX век, когато популярност добиват очертаните от [[Имануел Кант|Кант]] нови категории, [[Фридрих Тренделенбург]] обръща внимание, че предложеното от Аристотел реално съответства на граматиката на езика, а не на абстрактна логика. Около век по-късно [[Емил Бенвенист]] недвусмислено доказва правотата на тази бележка.<ref>Бенвенист Е., „Мисловни и езикови категории“, в сб. „Езикът и човекът“, София: „Наука и изкуство“, 1992, с.61 – 73</ref>