Уикипедия

Хърватска война за независимост: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, - на лице + налице , - пък + , - (В|Във|Въз|Върху|До|За|Зад|Към|На|Над|От|Около|Под|Пред|През|При|С|Със|У) ([а-яА-Я\d\-]*?)ият + \1 \2ия , -((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2); козметични промени
Ред 47:
На 30 май 1990 г. [[Хърватски събор|Хърватският събор]] провежда първото си заседание. Президентът Туджман обявява манифеста си за нова конституция, както и набор от политически, икономически и социални промени. Местните сърби се възпротивяват на новата конституция. Към 1991 г. хърватите представляват 78,1%, а сърбите 12,2% от населението на Хърватия, но последните заемат по-голям процент държавни постове: 17,7% от държавниците в Хърватия са сърби. По-рано те заемат дори по-голям дял от тези позиции, което създава у хърватите усещаните, че сърбите са защитници на комунистическия режим.{{sfn|Bjelajac et al.|2009|p=239}} След идването на новата власт, много от сърбите в публичния сектор, особено в полицията, са уволнени и заменени с хървати.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/143561/Croatia/223957/Croatia-in-Yugoslavia-1945-91?anchor=ref476690|title=Croatia in Yugoslavia, 1945 – 91|work=Encyclopædia Britannica|publisher=Encyclopædia Britannica, Inc.|accessdate=18 ноември 2010}}</ref> Това, заедно с изказването на Туджман „Слава Богу, че жена ми не е еврейка или сръбкиня“,<ref>{{cite web|url=http://www.unhcr.org/refworld/country,,MRGI,,HRV,,4954ce1ec,0.html|archive-url=https://archive.today/20130416024543/http://www.unhcr.org/refworld/country,,MRGI,,HRV,,4954ce1ec,0.html|url-status=dead|archive-date=16 април 2013|title=World Directory of Minorities and Indigenous Peoples – Croatia: Overview|work=Minority Rights Group International|publisher=UNCHR|year=2008|accessdate=29 юни 2012}}</ref> е интерпретирано от сръбските медии по такъв начин, че да се създаде страх у хората, че всякакъв вид независима Хърватия би означавало „държава на [[Усташи]]“. В Сърбия, хърватските национални символи вече се считат за еквивалентни на [[Фашизъм|фашистка]] власт. В крайна сметка, [[Ксенофобия|ксенофобската]] реторика на Туджман, отношението му към хърватските сърби и подкрепата му за бившите лидери на Усташи само засилват страховете на сърбите.<ref name="Macdonald">{{cite book |last1=Macdonald |first1=David Bruce |title=Balkan Holocausts?: Serbian and Croatian Victim Centered Propaganda and the War in Yugoslavia |date=2002 |publisher=Manchester University Press |isbn=978-0-71906-467-8 |pages=262 – 263 |url=https://books.google.com/books?id=kBjrJyen4FEC&pg=PA262}}</ref><ref>{{cite book |last1=Saideman |first1=Stephen M. |last2=Ayres |first2=R. William |title=For Kin or Country: Xenophobia, Nationalism, and War |date=2008 |publisher=Columbia University Press |isbn=978-0-23151-449-1 |page=74 |url=https://books.google.com/books?id=WAOxl4-HS1wC&pg=PA74}}</ref><ref>{{cite book |last1=Ciment |first1=James |last2=Hill |first2=Kenneth |title=Encyclopedia of Conflicts since World War II |date=2012 |publisher=Routledge |isbn=978-1-13659-621-6 |page=492 |url=https://books.google.com/books?id=qtvlVCB3rPwC&pg=PA492}}</ref> На 14 май 1990 г. оръжията на Териториалната отбрана на Хърватия в районите с хърватско мнозинство са отнети от ЮНА,{{sfn|Kreš|2010|p=54}} което попречва на Хърватия да разполага със собствени оръжия.
 
През август 1990 г. се провежда непризнат моноетнически референдум в регионите със значително сръбско население относно сръбските суверенитет и автономия в Хърватия.<ref name="NYTimes-Minority-AUG1990">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1990/08/07/world/serb-minority-seek-role-in-a-separate-croatia.html?ref=croatia|author=Chuck Sudetic|title=Serb Minority Seek Role in a Separate Croatia|date=7 август 1990|accessdate=11 декември 2010}}</ref> На 21 декември 1990 г. е провъзгласена [[Сръбска автономна област Източна Славония, Бараня и Западен Срем]] от общините в северните части на [[Далмация]] и [[Лика]]. На следващиятследващия ден парламентът на Хърватия ратифицира новата си конституция, която за сърбите е начин да им се отнемат правата, предоставени им от социалистическата конституция.
 
След приемането на конституцията<ref name="NYTimes-Constitution-HRV1990">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1990/12/22/world/crisis-in-the-kremlin-croatia-takes-right-to-secede.html?ref=croatia|agency= Associated Press|title=Crisis in the Kremlin; Croatia Takes Right to Secede|date=22 декември 1990|accessdate=10 декември 2010}}</ref> сръбските националисти около Книн започват да предприемат бойни действия срещу хърватските правителствени служители. Хърватската държавна собственост в областта попада под контрола на сръбските общини на новосформирания Сръбски национален съвет. Той е базата за създаването на [[Република Сръбска Крайна]] (РСК).
Ред 53:
Когато става ясно, че хърватският министър на отбраната [[Мартин Шпегел]] се опитват да набави оръжия за страната си чрез [[Черен пазар|черния пазар]] през януари 1991 г., югославските власти поставят [[ултиматум]], изискващ разоръжаването и разпускането на хърватските въоръжени сили.<ref name="NYTimes-Disarming-TO1991">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/01/20/world/defiant-yugoslav-republics-brace-for-assault.html?ref=croatia|title=Defiant Yugoslav Republics Brace for Assault|agency=Associated Press|date=20 януари 1991|accessdate=11 декември 2010}}</ref><ref name="NYTimes-Clarification-TO1991">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/01/22/world/yugoslavia-warns-croatia-to-disarm-its-forces.html?ref=croatia|author=Chuck Sudetic|title=Yugoslavia Warns Croatia to Disarm Its Forces|date=22 януари 1991|accessdate=11 декември 2010}}</ref> Хърватските власти не се съобразяват с това, а югославската армия изтегля ултиматума си след шест дни.<ref>{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/01/25/world/defiant-croatian-republic-refuses-to-disarm-paramilitary-police.html?ref=croatia|author= Chuck Sudetic|title=Defiant Croatian Republic Refuses to Disarm Paramilitary Police|date=25 януари 1991|accessdate=11 декември 2010}}</ref><ref>{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/01/27/world/confrontation-in-yugoslavia-headed-off.html?ref=croatia|title=Confrontation in Yugoslavia Headed Off|author=Chuck Sudetic|date=27 януари 1991|accessdate=11 декември 2010}}</ref>
 
На 12 март 1991 г. ръководството на ЮНА се среща с президиума на СФРЮ в опит да ги убеди да се обяви [[извънредно положение]], което би позволило на армията да поеме контрол над страната. Югославският главнокомандващ [[Велко Кадиевич]] обявява, че е на лиценалице заговор за унищожаване на страната. [[Анте Маркович]] споменава, че след като президиумът на удовлетворява исканията на ЮНА, Кадиевич отива при него с предложение за преврат срещу отцепващите се републики.<ref name="Lenard J. Cohen 2008. P323">Lenard J. Cohen, Jasna Dragović-Soso. ''State Collapse in South-Eastern Europe: New Perspectives on Yugoslavia's Disintegration''. Purdue University Press, 2008. p. 323.</ref>
 
== Ход на войната ==
Ред 64:
Сред по-значителните сблъсъци от този период са обсадата на село [[Киево (Хърватия)|Киево]], където над хиляда души са обсадени, и инцидентът в [[Борово (Хърватия)|Борово Село]], при който хърватски полицаи влизат в схватка със сръбски паравоенни и губят 12 души.<ref name="NYT-1991-05-05">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/05/05/world/one-more-dead-as-clashes-continue-in-yugoslavia.html?ref=croatia|title=One More Dead as Clashes Continue in Yugoslavia|author=Stephen Engelberg|date=5 май 1991|accessdate=11 декември 2010}}</ref> Из селата в източна [[Славония]] цари насилие: в [[Товарник]] хърватски полицай е убит от сръбски паравоенни на 2 май, а в [[Сотин]] сръбски цивилен е убит на 5 май, след като попада в кръстосания огън между сръбски и хърватски паравоенни.<ref name="NYT-1991-05-05"/> На 6 май протестите в [[Сплит]] водят до смъртта на войник от ЮНА.
 
На 15 май хърватинът [[Степан Месич]] трябва да поеме поста на председател на редуващото се президентство в Югославия. Сърбия, подпомагана от [[Косово]], [[Черна гора]] и [[Войводина]], чиито гласове по това време са под сръбски контрол, блокират назначаването, което до този момент се е считало за най=вече церемониално. Този ход оставя Югославия без [[държавен глава]] и [[без главнокомандващ]].<ref name="Pike-2005-10-20">{{cite web|author=John Pike|url=http://www.globalsecurity.org/military/world/war/croatia.htm|title=Serbo-Croatian War|publisher=GlobalSecurity.org|date=20 октомври 2005|accessdate=7 февруари 2010}}</ref><ref>{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/05/16/world/new-crisis-grips-yugoslavia-over-rotation-of-leadership.html?ref=croatia|title=New Crisis Grips Yugoslavia Over Rotation of Leadership|author=Celestine Bohlen|date=16 май 1991|accessdate=12 декември 2010}}</ref> Два дни по-късно повторен опит за гласуване също се проваля. [[Анто Маркович]], министър-председател на Югославия по това време, предлага да се състави панел, който да разполага с президентски правомощия.<ref>{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/05/18/world/yugoslavia-fails-to-fill-presidency.html?ref=croatia|title=Yugoslavia Fails to Fill Presidency|author=Celestine Bohlen|date=18 май 1991|accessdate=12 декември 2010}}</ref> Кои ще са членове на този панел не става ясно веднага, нито пък кой ще заеме поста на главнокомандващ ЮНА. Предложението бързо е отхвърлено от Хърватия като противоконституционно.<ref>{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/05/19/world/croatia-rejects-a-yugoslav-panel.html?ref=croatia|title=Croatia Rejects a Yugoslav Panel|author=Chuck Sudetic|date=19 май 1991|accessdate=12 декември 2010}}</ref> Кризата приключва след шест седмици, когато Месич в крайна сметка е избран за президент.<ref>{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/07/01/world/belgrade-orders-army-to-return-to-its-barracks.html?ref=croatia|title=Belgrade Orders Army to Return To Its Barracks|author=Chuck Sudetic|date=1 юли 1991|accessdate=12 декември 2010}}</ref>
 
През този период, ЮНА и [[Териториална отбрана|Териториалната отбрана]] остават под лидерството на федералните власти, които се контролират от Милошевич. [[Хелзинки Уоч]] докладват, че властите на Сръбска Крайна са екзекутирали сърби, които са търсели примирие с хърватските политици.<ref name="Annex IV"/>
Ред 76:
 
==== Ескалация на конфликта ====
През юли 1991 г., в опит да спасят това, което е останало от Югославия, силите на ЮНА предприемат операции срещу преобладаващо хърватските области. Сръбската Териториална отбрана започва настъпление по [[Далмация|далматинските]] брегови райони в хода на операция „Бряг-91“.<ref name="LATimes-Desertions-29Sep91"/> Към началото на август, големи райони от [[Банска крайна]] вече са под сръбски контрол.<ref name="LATimes-OccupiedPct-1Aug91"/> С началото на военните действия в Хърватия, много хървати и сърби започват масово да [[Дезертьорство|дезертират]] от армията, подобно на случая в Словения.<ref name="LATimes-Desertions-29Sep91">{{cite news|newspaper=Los Angeles Times|url=https://articles.latimes.com/1991-09-29/news/mn-4747_1_army-barracks|title=Army Leaves More Towns in Croatia|date=29 септември 1991|accessdate=13 декември 2010}}</ref><ref>{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/07/16/world/yugoslav-army-revamping-itself-after-setbacks.html?ref=croatia|title=Yugoslav Army Revamping Itself After Setbacks|author=Stephen Engelberg|date=16 юли 1991|accessdate=13 декември 2010}}</ref> [[Албанци]] и [[Македонци (нация)|македонци]] пък започват да търсят начини законно да напуснат ЮНА или да прослужат времето си в [[Република Македония|Македония]]. Това прави етническият състав на ЮНА в Хърватия по-хомогенен.<ref>{{cite web|work=United Nations High Commissioner for Refugees – Refworld|url=http://www.unhcr.org/refworld/country,,IRBC,COUNTRYREP,HRV,,3ae6a80c4,0.html|title=Croatia and the Federal Republic of Yugoslavia (FRY): Military Service|publisher=Immigration and Refugee Board of Canada|date=1 септември 1993|accessdate=13 декември 2010|url-status=dead|archiveurl=https://web.archive.org/web/20120324063552/http://www.unhcr.org/refworld/country,,IRBC,COUNTRYREP,HRV,,3ae6a80c4,0.html|archivedate= 24 март 2012|df=mdy-all}}</ref>
 
Месец след като Хърватия обявява независимостта си, югославската армия и други сръбски сили контролират по-малко от 1/3 хърватска територия,<ref name="LATimes-OccupiedPct-1Aug91">{{cite news|newspaper=Los Angeles Times |url=https://articles.latimes.com/1991-08-01/news/mn-177_1_defense-force |title=Serbian Forces Press Fight for Major Chunk of Croatia |author=Charles T. Powers |date=1 август 1991 |accessdate=29 юли 2012 |archivedate= 29 юли 2012 |url-status=live |archiveurl=https://www.webcitation.org/69WlatGyy?url=http://articles.latimes.com/1991-08-01/news/mn-177_1_defense-force |df=mdy}}</ref> най-вече в районите с преобладаващо сръбско население.<ref>{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/07/24/world/croats-turn-down-a-new-peace-pact.html?ref=croatia|title=Croats Turn Down a New Peace Pact|author=Chuck Sudetic|date=24 юли 1991|accessdate=13 декември 2010}}</ref><ref name="NYTimes-Serbia-Aid-27July1991">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/07/27/world/serbia-sending-supplies-to-compatriots-in-croatia.html?ref=croatia|title=Serbia Sending Supplies to Compatriots in Croatia|author=Stephen Engelberg|date=27 юли 1991|accessdate=13 декември 2010}}</ref> Военната стратегия на ЮНА отчасти е съставена от мащабни бомбардировки, понякога и по цивилни.<ref>{{Cite news|title=Germany Raising Hopes of Croatia|url=https://www.nytimes.com/1991/12/12/world/germany-raising-hopes-of-croatia.html?scp=5&sq=croatia%201991%20shelling%20civilians&st=cse|newspaper=The New York Times|author=Stephen Engelberg|date=12 декември 1991|accessdate=27 септември 2010}}</ref> С напредването на военните действия, градовете [[Дубровник]], [[Госпич]], [[Шибеник]], [[Задар]], [[Карловац]], [[Сисак]], [[Славонски Брод]], [[Осиек]], [[Винковци]] и [[Вуковар]] попадат под ударите на югославските войски.<ref>{{cite news|newspaper=Los Angeles Times|url=https://articles.latimes.com/1991-10-03/news/mn-4617_1_yugoslav-army|title=Yugoslav Army Driving on Dubrovnik, 2 Other Cities|agency=Associated Press|date=3 октомври 1991|accessdate= 13 декември 2010}}</ref><ref>{{cite news|newspaper=Los Angeles Times|url=https://articles.latimes.com/1991-11-04/news/mn-719_1_final-warning|title=Belgrade Gets a Final Warning From EC|author=Carol J. Williams|date=4 ноември 1991|accessdate=13 декември 2010}}</ref><ref>{{cite news|newspaper=Los Angeles Times|url=https://articles.latimes.com/1991-07-28/news/mn-503_1_federal-army|title=30 Killed as Croatia Battles Rage Unabated|author=Charles T. Powers|date=28 юли 1991|accessdate=13 декември 2010}}</ref><ref>{{cite news|newspaper=Los Angeles Times|url=https://articles.latimes.com/1991-12-29/news/mn-2113_1_surface-to-surface-missiles|title=Croatia Says Missiles Aimed at Its Fighters|agency=Reuters|date=29 декември 1991|accessdate=13 декември 2010}}</ref> [[ООН]] налага оръжейно ембарго на двете страни, но това не засяга особено ЮНА, която разполага с достатъчно голям арсенал, а в същото време възпрепятства сериозно новосформираната хърватска армия. Поради тази причина, правителството на Хърватия започва контрабанда на оръжия през границите си.<ref>{{cite news|newspaper=The Independent|url=https://www.independent.co.uk/news/world/croatia-built-web-of-contacts-to-evade-weapons-embargo-1556500.html|title=Croatia built 'web of contacts' to evade weapons embargo|author=Christopher Bellamy|date=10 октомври 1992|accessdate=13 декември 2010}}</ref><ref name="NYT-Arms-Chile">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1992/01/11/world/chilean-arms-shipment-to-croatia-stirs-tensions.html?ref=croatia|title=Chilean Arms Shipment to Croatia Stirs Tensions|author=Nathaniel C. Nash|date=11 януари 1992|accessdate=16 декември 2010}}</ref>
Ред 84:
На 3 октомври югославските военноморски сили подновяват блокадата си на главните хърватски пристанища. Това се случва след месеци на неравно положение, след като хърватските войници в казармите на ЮНА блокират оръжейните складове в своя полза. Ходът следва и края на операция „Бряг-91“, в която ЮНА не успява да окупира бреговата линия на Хърватия в опит да отреже достъпа на Далмация до останалите части на страната.<ref>{{cite news | newspaper = The New York Times | url = https://www.nytimes.com/1991/10/04/world/navy-blockade-of-croatia-is-renewed.html?ref=croatia | title = Navy Blockade of Croatia Is Renewed | author= Chuck Sudetic | date = 3 октомври 1991 | accessdate= 16 декември 2010}}</ref>
 
На 5 октомври хърватският президент Туджман изнася реч, чрез която призовава цялото население да се мобилизира и отбранява срещу „сръбския империализъм“, към който се стреми ЮНА.<ref name="NYTimes-Mobilization-6Oct1991">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/10/06/world/shells-still-fall-on-croatian-towns-despite-truce.html?ref=croatia|title=Shells Still Fall on Croatian Towns Despite Truce|author=Chuck Sudetic|date=6 октомври 1991|accessdate=16 декември 2010}}</ref> На 7 октомври югославските военновъздушни сили извършват удари срещу правителствената сграда в Загреб – инцидент, познат под името „бомбардиране на Бански двори“.<ref>{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/10/08/world/yugoslav-planes-attack-croatian-presidential-palace.html|title=Yugoslav Planes Attack Croatian Presidential Palace|date=8 октомври 1991|accessdate= 13 декември 2010}}</ref><ref>{{cite news|newspaper=Los Angeles Times|url=https://articles.latimes.com/1991-10-08/news/mn-151_1_civil-war|title=Croatia Leader's Palace Attacked|date=8 октомври 1991|author=Carol J. Williams|accessdate= 23 януари 2011}}</ref> На следващиятследващия ден, меморандумът на Брионската декларация изтича, а хърватският парламент окончателно скъсва връзките си с Югославия. Така, 8 октомври се превръща в деня на независимостта на Хърватия.<ref name="Sabor-Independence-8Oct1991">{{cite web|work=Official web site of the Parliament of Croatia|publisher=Sabor|url=http://www.sabor.hr/Default.aspx?art=20091&sec=2462|title=Ceremonial session of the Croatian Parliament on the occasion of the Day of Independence of the Republic of Croatia|date=7 октомври 2004|accessdate=29 юли 2012|archivedate= 7 август 2012|url-status=dead|archiveurl=https://www.webcitation.org/69jJPnD4t?url=http://www.sabor.hr/Default.aspx?art=20091&sec=2462|df=mdy-all}}</ref> Бомбардирането на правителствената сграда и [[обсада на Дубровник|обсадата на Дубровник]], която започва седмица по-рано, са фактори, които карат [[Европейският съюз]] да наложи санкции на Сърбия.<ref name="NYTimes-Dubrovnik-9Nov1991">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/11/09/world/old-city-totters-in-yugoslav-siege.html?ref=croatia|author=David Binder|title=Old City Totters in Yugoslav Siege|date=9 ноември 1991|accessdate=16 декември 2010}}</ref><ref name="NYTimes-EUSanctions-9Nov1991">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/11/09/world/european-nations-declare-sanctions-against-belgrade.html?ref=croatia|title=European Nations Declare Sanctions Against Belgrade|author=Alan Riding|date=9 ноември 1991|accessdate=16 декември 2010}}</ref> На 15 октомври, след превземането на [[Цавтат]] от ЮНА, местните сърби, предвождани от Александър Ацо Аполонио провъзгласяват [[Дубровнишка република (1991)|Дубровнишката република]]. Междувременно, чуждестранните медии отразяват щетите по [[Културно наследство|културното наследство]] на Дубровник. Артилерийските обстрели по града повреждат около 56% от сградите му. Историческата крепост на града понася 650 попадения от артилерийски снаряди.<ref>{{cite web|work=United Nations High Commissioner for Refugees – Refworld|publisher=Minorities at Risk|url=http://www.unhcr.org/refworld/country,,,CHRON,HRV,,469f387dc,0.html|title=Chronology for Serbs in Croatia – 6 December 1991|year=2004|accessdate=5 януари 2011|url-status=dead|archiveurl=https://web.archive.org/web/20120324123228/http://www.unhcr.org/refworld/country,,,CHRON,HRV,,469f387dc,0.html|archivedate= 24 март 2012|df=mdy-all}}</ref>
 
==== Кулминация ====
В отговор на придвижването на 5-тии корпус на ЮНА през река [[Сава (река)|Сава]] към Пакрац и на север към западните части на Славония, хърватската армия започва успешна контраатака в началото на ноември 1991 г. – първата ѝ голяма операция във войната. Операция „Откос-10“ (31 октомври – 4 ноември) води до превземането на областта между хребетите [[Билогора]] и [[Папук]] от Хърватия.<ref name="NYTimes-Otkos10">{{cite news|newspaper=The New York Times |url=https://www.nytimes.com/1991/11/04/world/army-rushes-to-take-a-croatian-town.html?ref=croatia |title=Army Rushes to Take a Croatian Town |author=Chuck Sudetic |date=4 ноември 1991 |accessdate=29 юли 2012 |archivedate= 29 юли 2012 |url-status=live |archiveurl=https://www.webcitation.org/69Wkpvqwn?url=http://www.nytimes.com/1991/11/04/world/army-rushes-to-take-a-croatian-town.html |df=mdy }}</ref><ref name="Vjesnik-Otkos-Orkan">{{cite news|title="Orkan" i „Otkos“ raspršili velikosrpske planove|trans-title="Orkan" and „Otkos“ disperse plans of a Greater Serbia|language=Croatian|newspaper=Vjesnik|publisher= Narodne Novine d.d.|author=Željko Krušelj|date=24 декември 2005}}</ref> Хърватската армия си възвръща около 270 km<sup>2</sup> земи в хода на операцията.<ref name="Vjesnik-Otkos-Orkan"/>
 
[[Вуковарско клане|Вуковарското клане]] е извършено през ноември,<ref name="NYT-Vukovar-Captured">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/11/18/world/croats-concede-danube-town-s-loss.html?ref=croatia|title=Croats Concede Danube Town's Loss|author=Chuck Sudetic|date=18 ноември 1991|accessdate=15 декември 2010}}</ref><ref name="Independent-Vukovar-Massacre">{{cite news|newspaper=The Independent|url=https://www.independent.co.uk/news/croats-bury-victims-of-vukovar-massacre-1168387.html|title=Croats bury victims of Vukovar massacre|author=Eugene Brcic|date=29 юни 1998|accessdate=15 декември 2010}}</ref> а оцелелите от него са транспортирани в затворнически лагери като Овчара и Велепромет, като повечето от тях накрая са вкарани в затвора на [[Сремска Митровица]].<ref name="AI-camps">{{cite web|publisher=[[Amnesty International]]|url=http://repository.forcedmigration.org/pdf/?pid=fmo:850|format=PDF|title=Yugoslavia&nbsp;– further reports of torture|date=март 1992|accessdate=15 декември 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20101102050019/http://repository.forcedmigration.org/pdf/?pid=fmo:850|archive-date= 2 ноември 2010|url-status=dead}}</ref> Продължителната окупация на Вуковар привлича голямо международно внимание.
Ред 104:
 
=== 1992: Примирие ===
Ново [[примирие]], спонсорирано от ООН, 15-тотоото за период от шест месеца, е сключено на 2 януари 1992 г. и влиза в сила още на следващия ден.<ref name="NYTimes-Jan3-Ceasefire">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1992/01/03/world/yugoslav-factions-agree-to-un-plan-to-halt-civil-war.html?ref=croatia|title=Yugoslav Factions Agree to U.N. Plan to Halt Civil War|author=Chuck Sudetic|date=3 януари 1992|accessdate=16 декември 2010}}</ref> Хърватия е официално призната за независима държава от Европейската общност на 15 януари 1992 г.<ref name="NYTimes-Germany-23Dec91"/> Въпреки че ЮНА започва да се изтегля от територията на страната, включително и от Крайна, Република Сръбска Крайна все още разполага с надмощие в окупираните територии, благодарение на подкрепата на Сърбия.<ref name="hrw1">{{cite web|title=Weighing the Evidence – Lessons from the Slobodan Milosevic Trial|url=https://www.hrw.org/en/node/11081/section/5|publisher=Human Rights Watch|date= 13 декември 2006 |accessdate= 18 ноември 2010}}</ref> Към този момент самообявилата се република включва 13 913 km<sup>2</sup> територия.<ref name="Profil-RSK-Dokumenti">{{cite web|url=http://www.profil.hr/index.php?cmd=show_proizvod&proizvod_id=30205 |title=Republika Hrvatska i Domovinski rat 1990. – 1995. dokumenti |lang=hr |trans-title=Republic of Croatian and the Croatian War of Independence 1990 – 1995, documents |publisher=Profil |accessdate= 20 януари 2011 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110522135646/http://www.profil.hr/index.php?cmd=show_proizvod&proizvod_id=30205 |archivedate=22 май 2011 }}</ref> Това изключва 680 km<sup>2</sup> окупирани земи около Дубровник, тъй като този район е се счита за част от Република Сръбска Крайна.<ref name="HBK-Dubrovnik-okupacija">{{cite web | url= http://www.hbk.hr/?type=biskupija&ID=9 |title= Dubrovačka biskupija | lang=hr | publisher= Croatian Bishops' Conference | accessdate = 20 януари 2011}}</ref>
 
Слагайки край на поредицата от неуспешни примирия, ООН мобилизира [[Сили по опазване на мира към ООН|сили по опазване на мира]] в сръбските части на Хърватия, които да се грижат за изпълнението и придържането към договора.<ref name="UN-deployment-29Jan91">{{cite news | url= https://articles.latimes.com/1992-01-29/news/mn-906_1_deployment-plan |title= Roadblock Stalls U.N.'s Yugoslavia Deployment | newspaper= Los Angeles Times | author= Carol J. Williams | date= 29 януари 1992 | accessdate = 16 декември 2010}}</ref> Тези сили са съставени официално с резолюция на Съвета за сигурност на ООН на 21 февруари 1992 г. Враждуващите страни заемат укрепени позиции, а ЮНА скоро се оттегля от Хърватия в Босна и Херцеговина, където се очаква образуването на нов конфликт.<ref name="NYTimes-Jan3-Ceasefire"/> Хърватия става член на ООН на 22 май 1992 г. под условието, че ще промени конституцията си така, че да защитава човешките права на малцинствените групи и дисидентите.<ref name="NYT-UN-membership">{{cite news|url=https://www.nytimes.com/1992/05/23/world/3-ex-yugoslav-republics-are-accepted-into-un.html |title=3 Ex-Yugoslav Republics Are Accepted Into U.N. |newspaper=The New York Times |author=Paul L. Montgomery |date= 23 май 1992 |accessdate= 29 юли 2012 |archivedate= 29 юли 2012 |url-status=live |archiveurl=https://www.webcitation.org/69WnEWOSK?url=http://www.nytimes.com/1992/05/23/world/3-ex-yugoslav-republics-are-accepted-into-un.html |df=mdy}}</ref> Изгонването на несръбското цивилно население от окупираните територии продължава въпреки присъствието на силите на ООН, а в някои случаи те дори са описвани като съучастници.<ref name="NYT-UNPROFOR-Expulsions92">{{cite news | url= https://articles.latimes.com/1992-05-09/news/mn-1574_1_croatian-forces | title= Non-Serbs in Croatian Zone Forced to Leave | newspaper= The New York Times | author= Carol J. Williams | date= 9 май 1992 | accessdate = 16 декември 2010}}</ref>
Ред 110:
Югославската народна армия взема хиляди пленници по време на войната и ги изпраща в затворнически лагери в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. Хърватските сили също пленяват сърби и двете страни се съгласяват да разменят затворници. Повечето от тях са освободени към края на 1992 г.<ref name="camp">{{cite web|title=Final report of the United Nations Commission of Experts, established pursuant to the UN Security Council Resolution 780 (1992), Annex VIII—Prison camps; Under the Direction of: M. Cherif Bassiouni; S/1994/674/Add.2 (Vol. IV) |date=May 27, 1994 |url=http://www.ess.uwe.ac.uk/comexpert/ANX/VIII-01.htm#III |accessdate= 20 октомври 2010 |publisher=School of Humanities, Languages and Social Sciences (UWE) |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101022065413/http://www.ess.uwe.ac.uk/comexpert/ANX/VIII-01.htm |archivedate= 22 октомври 2010 }}</ref>
 
Въоръженията конфликт в Хърватия продължава с прекъсвания в по-малък мащаб. Провеждат се няколко малко операции от хърватските сили, целящи облекчаване на обсадите на Дубровник, Шибеник, Задар и Госпич. На 21 – 22 юни 1992 г. избухват сражения на платото Милевци между [[Кърка (приток на Адриатическо море)|Кърка]] и [[Дърниш]].<ref name="NYT-Miljevci-24Jun1992">{{cite news | url= https://www.nytimes.com/1992/06/24/world/croatian-troops-hit-serbian-area.html?ref=croatia | title= Croatian Troops Hit Serbian Area | newspaper= The New York Times | author= Michael T. Kaufman | date= 24 юни 1992 | accessdate = 17 декември 2010}}</ref> В периода 1 – 13 юли 1992 г. пък се провежда операция „Тигър“<ref name="NYT-Dubrovnik-15Jul1992">{{cite news | url= https://www.nytimes.com/1992/07/15/world/the-walls-and-the-will-of-dubrovnik.html?ref=croatia | title= The Walls and the Will of Dubrovnik | newspaper= The New York Times | author= Michael T. Kaufman | date= 15 юли 1992 | accessdate = 17 декември 2010}}</ref>, от 20 – 24 септември се провеждат сражения за [[Конавле]], а от 22 до 25 септември – за Влащица. Боевете около Дубровник са последвани от изтегляне на ЮНА от Конавле между 30 септември и 20 октомври 1992 г. Полуостров [[Превлака]], пазещ подхода към [[Которски залив|Которския залив]] е демилитаризиран и предаден на силите на ООН, а Конавле е предаден на хърватските власти.<ref name="UN-UNMOP-Background">{{cite web | url= https://www.un.org/en/peacekeeping/missions/past/unmop/background.html | title= Prevlaka Peninsula—UNMOP—Background | publisher= United Nations | accessdate = 17 декември 2010}}</ref>
 
=== 1993: хърватско военно настъпление ===
Ред 135:
На 18 септември 1993 г. хърватските власти подписват Даруварското споразумение с местните сръбски лидери в Западна Славония. Целта на този таен договор е да се нормализира живота на месното население близо до фронтовата линия. Въпреки това, властите в [[Книн]] научават за това и арестуват отговорните за споразумението сръбски лидери.<ref>{{cite web|title=Martic Owed His Fame to The Knin Roadblocks|url=http://www.sense-agency.com/icty/martic-owed-his-fame-to-the-knin-roadblocks.29.html?cat_id=1&news_id=9441|publisher=Sense-Agency|date= 16 януари 2006|accessdate= 11 септември 2010}}</ref> През юни 1993 г. сърбите започват да гласуват на референдум за присъединяването на територията на Сръбска Крайна към [[Република Сръбска]].<ref name="merger"/> Милан Матрич, изпълняващ ролята на министър на вътрешните работи на РСК, подкрепя сливането на „двете сръбски държави като първи етап в основаването на държава за всички сърби“. На 21 януари 1994 г. той заявява, че ще ускори процеса по обединяване и ще предаде щафетата на Слободан Милошевич. Тези намерения са контрирани от резолюция 871 на Съвета за сигурност на ООН през октомври 1993 г., когато съветът потвърждава за пръв път, че охраняваните от ООН области в РСК са интегрална част от Република Хърватия.<ref>{{cite web |title=UN Security Council resolution 871 (1993) on the situation in Former Yugoslavia |url=http://www.ohr.int/other-doc/un-res-bih/default.asp?content_id=7106 |archive-url=https://web.archive.org/web/20040921050927/http://www.ohr.int/other-doc/un-res-bih/default.asp?content_id=7106 |url-status=dead |archive-date= 21 септември 2004 |date= 3 октомври 1993 |accessdate= 11 септември 2010 |df=mdy-all }}</ref>
 
През 1992 и 1993 г. около 225 000 хървати, както и бежанци от Сърбия и Босна и Херцеговина, се заселват в Хърватия. Хърватски доброволци участват и във [[Война в Босна и Херцеговина|войната в Босна и Херцеговина]].<ref>{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1992/07/06/world/croats-claim-their-own-slice-of-bosnia.html?ref=croatia|title=Croats Claim Their Own Slice of Bosnia|author=John F. Burns|date=6 юли 1992|accessdate= 17 декември 2010}}</ref> През септември 1992 г. Хърватия приема 335 985 бежанци от Босна и Херцеговина, повечето [[бошняци]].<ref>{{cite journal|title=Forced Migration and Refugee Flows in Croatia, Slovenia and Bosnia-Herzegovina: Early Warning, Beginning and Current State of Flows|first1=Silva|last1=Meznaric|first2=Jelena|last2=Zlatkovic Winter|pages=3&ndash;43–4|journal=Refuge|volume=12|number=7|date=февруари 1993|url=http://pi.library.yorku.ca/ojs/index.php/refuge/article/download/21183/19854}}</ref> Големият поток от бежанци първоначално обтяга хърватската инфраструктура и икономика.<ref name="Guardian-BosnianRefugees-1992">{{cite news|newspaper=The Guardian|url=https://www.theguardian.com/world/1992/jun/09/warcrimes|title=Croatian coast straining under 200,000 refugees: Yigan Chazan in Split finds room running out for the many escaping from war in Bosnia|author=Yigan Chazan|date=9 юни 1992|accessdate=31 декември 2014}}</ref>
 
=== 1994: Сваляне на подкрепата за Крайна ===
Ред 162:
В периода 25 – 30 юли хърватската армия напада сръбските територии северно от [[Динара]], завземайки [[Босанско Грахово]] и [[Гламоч]] в хода на операция „Лято ’95“. Тази офанзива полага пътя към превземането на окупираните територии около Книн, тъй като прекъсва последния ефективен маршрут на доставки между [[Баня Лука]] и Книн.<ref name="NYTimes-Summer95-30Jul1995">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1995/07/30/world/croatia-presses-offensive-against-serbs.html|author=Alan Cowell|title=Croatia Presses Offensive Against Serbs|date=30 юли 1995|accessdate=30 декември 2010}}</ref> На 4 август Хърватия започва [[операция „Буря“]], която цели завладяването на почти всички от окупираните територии в Хърватия, с изключение на относително малка ивица земя по поречието на [[Дунав]]. Офанзивата включва 100 000 хърватски войници и е най-голямата сухопътна битка в Европа след [[Втората световна война]].<ref name="NYTimes-100000-Soldiers">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1995/08/08/opinion/the-croatian-offensive.html|title=The Croatian Offensive|date=8 август 1995|accessdate=18 декември 2010}}</ref> Операцията постига целите си и е обявена за приключила успешно на 8 август.<ref name="LATimes-Storm-Complete">{{cite news|newspaper= Los Angeles Times|url=https://articles.latimes.com/1995-08-08/news/mn-32662_1_serb-refugees|title=Croats Declare Victory, End Blitz|author=Dean E. Murphy|date=8 август 1995|accessdate=18 декември 2010}}</ref>
 
Голяма част от цивилното население на окупираните райони побягва по време на офанзивата или веднага след нея, което по-късно е описвано както като прогонване, така и като планирана евакуация.<ref name="LATimes-Storm-Complete"/> Според генералния щаб на гражданска защита на Република Сръбска Крайна, евакуирането на сърбите е било организирано и планирано предварително.<ref name="HJSociety-Knin-Evacuation">{{cite web | publisher = Henry Jackson Society | url = http://greatersurbiton.wordpress.com/2008/03/14/how-croatia-and-the-us-prevented-genocide-with-operation-storm/| title = How Croatia and the US prevented genocide with 'Operation Storm' | author= Marko Attila Hoare | date = 14 март 2008 | accessdate= 20 декември 2010}}</ref> Според [[Амнести Интернешънъл]], след края на операцията, членове на хърватските армия и полиция убиват, измъчват и насилствено изгонват хърватските сърби, останали в районите.<ref name="amnesty2005">{{cite web|url=https://www.amnesty.org/en/library/info/EUR64/002/2005 |title=Croatia: „Operation Storm“ – still no justice ten years on |publisher=Amnesty International |date= 26 август 2005 |accessdate= 27 януари 2011 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110119232143/http://www.amnesty.org/en/library/info/EUR64/002/2005 |archivedate= 19 януари 2011 }}</ref> [[BBC]] оценяват броя на сръбските бежанци на 200 000 в даден момент,<ref name="storm anniversary">{{cite news| url= http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4125640.stm | title= Croatia marks Storm anniversary |publisher=BBC News | date= 5 август 2005 | accessdate= 23 декември 2010}}</ref><ref>{{cite news| url= http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/4747379.stm | title= Evicted Serbs remember Storm | author= Matt Prodger |publisher=BBC |work=BBC News | date= 5 август 2005 | accessdate= 23 декември 2010}}</ref> докато международният трибунал докладва депортирането на 20 000 души.<ref name="gotovina judgement"/> На хърватските бежанци от 1991 г. пък най-накрая е позволено да се приберат у дома. Само през 1996 г. около 85 000 хървати се завръщат от Крайна и западните части на Славония.<ref>{{cite web| url= http://www.refugees.org/countryreports.aspx?id=822|title=World Refugee Survey—Croatia|publisher= U.S. Committee for Refugees and Immigrants|accessdate= 19 ноември 2010| archiveurl=https://web.archive.org/web/20080315041821/http://www.refugees.org/countryreports.aspx?id=822 |archivedate= 15 март 2008 }}</ref>
 
През следващите месеци има спорадични нападения, главно от артилерията в сръбските райони на Босна и Херцеговина срещу Дубровник и други места.<ref name="NYTimes-Dubrovnik-Artillery-17Aug95">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1995/08/17/world/dubrovnik-finds-hint-of-deja-vu-in-serbian-artillery.html?ref=croatia|title=Dubrovnik Finds Hint of Deja Vu in Serbian Artillery|author=Raymond Bonner|date=17 август 1995|accessdate=18 декември 2010}}</ref> Останалите райони под сръбски контрол в Източна Славония в Хърватия са изправени под възможността от военна конфронтация с Хърватия. Такава възможност е мноократно споменавана от Туджман след операция „Буря“.<ref name="NYTimes-Slavonia-retaking-27Aug95">{{cite news|newspaper= The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1995/08/27/world/croatia-s-president-pledges-to-retake-serb-held-enclave.html?ref=croatia|title=Croatia's President Pledges To Retake Serb-Held Enclave|date=27 август 1995|accessdate=18 декември 2010}}</ref> Заплахата е подчертана от придвижването на войски в региона към средата на октомври,<ref name="NYTimes-Slavonia-troops-15Oct95">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1995/10/17/world/croatia-reported-to-move-troops-to-disputed-serb-region.html?ref=croatia|title=Croatia Reported to Move Troops to Disputed Serb Region|author=Chris Hedges|date=15 октомври 1995|accessdate=18 декември 2010}}</ref> както и по-ранна закана, че хърватската армия ще се намеси, ако до края на месеца не бъде постигнат мирен договор.<ref name="NYTimes-Slavonia-intervention-15Oct95">{{cite news|newspaper= The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1995/11/05/world/croatian-president-again-threatent-attack.html?ref=croatia|agency=Reuters|title=Croatian President Again Threatent Attack|date=5 ноември 1995|accessdate=18 декември 2010}}</ref>
Ред 185:
Според сръбски източници, около 120 000 сърби са преместени в периода 1991 – 1993 г., а 250 000 са преместени след операция „Буря“.<ref>{{cite journal|url=http://www.veritas.org.rs/bilteni/Bilten_v.pdf |date=December 1999 |accessdate=September 5, 2009 |journal=Veritas – Bilten |lang=sr |title=Zločini nad Srbima na prostoru Hrvatske u periodu 90 – 99 |last=Štrbac |first=Savo |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090325203110/http://www.veritas.org.rs/bilteni/Bilten_v.pdf |archivedate= 25 ноември 2009 }}</ref> През 1993 г. са изместени 254 000 сърби, и още 200 000 през последната година на войната. Повечето международни източници поставят броя мигрирали сърби около 300 000.<ref name="amnesty2005"/> Към 2008 г., 125 000 са се регистрирали като завърнали се в Хърватия, като от тях 55 000 остават за постоянно.<ref>{{cite web|url=https://www.hrw.org/en/node/79189|title=Croatia – Events of 2008|publisher=Human Rights Watch|accessdate= 5 септември 2009}}</ref>
 
[[Програмата на ООН за развитие]] в Хърватия в свой доклад от 2013 г. определя, че общият брой на жертвите на изнасилвания (от двата пола) и други форми на сексуални посегателства е между 1470 и 2205 души.<ref name="UNDP Sexual Violence">{{cite web|url=https://www.undp.org/content/dam/croatia/docs/Research%20and%20publications/socialinclusion/UNDP-HR-SEXUAL%20-VIOLENCE%20-IN%20-CONFLICT-RESEARCH-ENG-2014.pdf|title=Assessment of the Number of Sexual Violence Victims during the Homeland War of the Republic of Croatia and Optimal Forms of Compensation and Support to Victims|publisher=UNDP|format=PDF|access-date= 22 януари 2020}}</ref> Повечето от жертвите са несърби и са нападани от сърби.<ref name="UNDP Sexual Violence" /> Най-голям брой изнасилвания са извършени в Източна Славония: между 380 и 570.<ref name="UNDP Sexual Violence" /> Хърватските сили пък са отговорни за 94 – 140 изнасилвания в хода на операциите „Мълния“ и „Буря“.<ref name="UNDP Sexual Violence" />
 
Що се отнася до имуществените щети, официалната оценка на Хърватия от 1996 г. посочва 180 000 унищожени домове, 25% от хърватската икономика е унищожена, възлизащи на 27 млрд. долара материални щети.<ref name="Darko Zubrinic">{{cite web|author=Darko Zubrinic|url=http://www.croatianhistory.net/etf/et112.html|title=Croatia within ex-Yugoslavia|publisher=Croatianhistory.net|accessdate= 7 февруари 2010}}</ref> [[БВП]] на страната спада с 21% по време на войната. 2423 обекта на културно наследство, от които 495 свещени постройки, са повредени или унищожени.<ref name="Vjesnik-Damage-2010">{{cite news | newspaper= Vjesnik | publisher= Narodne Novine d.d. | url = http://limun.hr/main.aspx?id=629117&Page=1 | title = Beskrajna obnova od rata |trans-title=Endless reconstruction after the war | lang=hr | author= Maja Sajler Garmaz | date = 21 декември 1991 | accessdate= 20 януари 2011}}</ref> Войната налага икономическата тежест, тъй като въоръжените сили имат големи разходи. Към 1994 г. Хърватия вече се е развила във военна икономика, а въоръжените сили се ползват с до 60% от правителствения бюджет.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хърватска_война_за_независимост“.