Уикипедия

Александър Йосифов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎Административна дейност: Козметични промени
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Допълване
Ред 17:
| направление =
| период-на-активност =
| лейбъл = „[[Балкантон]]“, „[[Мелодия (фирма)|Мелодия]]“ – [[Русия]], „Gega New“
 
| свързани-изпълнители =
Ред 28:
| деца =
| подпис =
| сайт = [http://alexanderyossifov.com/bg/biography.html alexanderyossifov.com]
| общомедия =
}}
 
'''Александър Йосифов''' е български [[композитор]], [[диригент]] и музикален педагог. Дългогодишен директор на „[[Балкантон]]“, председател на Виенския клуб в София, професор в [[Нов български университет]]. Един от най-уважаваните и жанрово-разнообразни композитори от втората половина на 20 век.<ref name="bnr.bg"/>
 
== Биография ==
Роден е на 12 август 1940 г. в София. Син е на композитора, диригента и общественика [[Йоско Йосифов]], който е диригент в Операта на Варна, а по-късно – и нейн директор. Завършва музикалната гимназия във Варна, постъпва на служба във Военноморските сили и отговаря за художествената самодейност там, като едновременно с това започва своите опити като композитор. Там написва и посвещава песенпесента „Добър път в Космоса, майоре“ на първия космонавт в света [[Юрий Гагарин]] и при неговото посещение в България лично му я подарява. Песента и до днес е в музея на космонавтиката в Русия. След завършване на гимназията близо две години работи в [[Оркестър за народна музика на БНР|Оркестъра за народна музика на БНР]], като си сътрудничи с [[Коста Колев]] и [[Димитър Динев]]. Александър Йосифов завършва [[Национална музикална академия|Българската държавна консерватория]] в класа по композиция на проф. [[Панчо Владигеров]], оперно-симфонично дирижиране при проф. [[Константин Илиев (диригент)|Константин Илиев]] и пиано при проф. [[Жени Ковачева]].<ref name="bnr.bg">Анна Капитанова, [https://archives.bnr.bg/aleksandar-josifov-neobyatna-kompozitorska-vselena/ Александър Йосифов – необятната композиторска вселена], БНР, Архивен фонд, 12 август 2020 г.</ref> Международно признание и успешно начало за кариерата на Александър Йосифов поставя първа награда за композиция, която той печели на конкурс за симфонични произведения в Триест (Италия) през 1968 г.
 
От 1972 г. е агент на [[Държавна сигурност]].<ref>{{cite web | year = 2011 | url = http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=346 | title = Решение №230 от 16 юни 2011 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 16 юни 2011}}</ref> Кандидат-член на [[ЦК на БКП]]. През кариерата си е заемал и длъжността професор по оперно пеене с диригент в Националната музикална академия, а също така член на комисия към ВАК. Декан и зам. ректор на Националната музикална академия.
 
Дългогодишен професор в Националната музикална Аакадемияаакадемия „Панчо Владигеров“ и в Нов български университет, с големи заслуги в областта на музикално-образователната дейност.
 
Като педагог по специалността „Оперно пеене с диригент“ той е подготвил над 160 изпълнители и оперни певци, много от които пеят на световните оперни сцени.
Ред 47:
Бил е председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Член е на Международната асоциация за клавирно дуо със седалище в Токио, Япония. Канен е многократно за председател и член на национални и международни музикални конкурси. От 1987 до 1990 г. е член на IMZ, Виена. Член на журито на фестивала „Златна роза“ в Монтрьо, Швейцария. Председател на Оперния фестивал в Стара Загора. Член е на Съюза на българските композитори. Председател на Националния съвет за музика към [[Министерството на културата]]. Президент на „Виенския клуб“ към посолството на Република Австрия в София.
 
Умира на 25 ноември 2016 г.<ref name="bnr.bg"/> в София.<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/pochina-golemiiat-kompozitor-aleksandyr-iosifov-6062026 Почина големият композитор Александър Йосифов], vesti.bg, 25 ноември 2016 г.</ref><ref>[https://news.bg/society/pochina-golemiyat-kompozitor-aleksandar-josifov.html Почина големият композитор Александър Йосифов], news.bg, 25 ноември 2016 г.</ref>
 
== Албуми с негова музика ==
=== Малки плочи ===
* 1972 – „Пее Лили Иванова“ (Балкантон – ВТК 2946)
* 1972 – „Новогодишна „Новогодишна“/ Сурвакари“„Сурвакари“ (Балкантон – ВТК 2968)
* 1973 – „Пътека до теб“ (Балкантон – ВТК 3032)
* 1973 – „Как червената шапчица остана без шапчица“ (Балкантон – ВАМ 6547)
Ред 58:
* 1975 – „Йорданка Христова“ (Балкантон – ВТК 3230)
* 1975 – „Александър Йосифов. Пет лалета“ (Балкантон – ВТК 3172)
* 1976 – „Болгарская эстрада. Песни Александра Йосифова на слова Павла Матева“ (Мелодия – Г62-05827-8), издадена в СССР
* 1976 – „Земята е техния път“ (Балкантон – ВТК 3299)
* 1978 – „Ален мак '77“ (Балкантон – ВТК 3405)
Ред 64:
 
=== Дългосвирещи плочи ===
* 1974 – „Александър Йосифов Йосифов“/ Р„Р. Габичвадзе“ (Балкантон – ВКА 1404)
* 1974 – „Александър Йосифов Йосифов“/ Панчо„Панчо Владигеров“ (Балкантон – ВСА 1584)
* 1974 – Александър Йосифов. Вълкът и седемте козлета“ (Балкантон – ВЕА 1336)
* 1975 – „Александър Райчев Райчев“/ Александър„Александър Йосифов“ (Балкантон – ВХА 1335)
* 1976 – „Александър Йосифов. Априлци“ (Балкантон – ВСА 1969)
* 1976 – „Болгарская эстрада. Песни Александра Йосифова на стихи Павла Матева“ (Мелодия – С60–08223), издадена в СССР
* 1977 – „Лили Иванова изпълнява песни от Александър Йосифов“ (Балкантон – ВТА 2123)
* 1977 – „Снежанка и седемте джуджета“ (две плочи) (Балкантон – ВЕА 2133, ВЕА 2134)
* 1977 – „Александър Йосифов Йосифов“/ Атанас„Атанас Косев“ (Балкантон – ВСА 10104)
* 1980 – „Камбаните на монумента Знаме на мира“ (Балкантон – ВХА 10625)
* 1980 – „Александър Йосифов. Завръщане при началото“, т. Павел Матев, опера-оратория (две плочи) (Балкантон – ВОА 10492, ВОА 10493)
* 1982 – „Александър Йосифов. Детски„Детски свят“ / „Червени връзки, вейте се!“ (две плочи) (Балкантон – ВСА 10852, ВСА 10853)
* 1983 – „Александър Йосифов. Избрани песни“ (Балкантон – ВТА 11150)
* 1983 – „Александър Йосифов. Панорама на българското музикално творчество“ (Балкантон – ВСА 1300/ 409)
Ред 117:
 
За първи път в България „Балкантон“ издава поредица от плочи с майсторите на световния джаз и купува лицензи на западно-европейски поп изпълнители.
 
В периода на управление си взаимоотношенията между Йосифов и БНР са особено продуктивни за развитието и съхранението на българската музика. „''Аз измислих една много ефективна система между двете институции с наполовина финансови разходи и с участието на най-добрите звукооператори и технически оборудвани студиа в Радиото. Там се записваше, а при нас се обработваха записите за грамофонни плочи, произвеждаха се и се разпространяваха. Същевременно Радиото ги пускаше в ефир и ги съхраняваше в радиофонда''“, споделя Йосифов за работата си в „Балкантон“. Благодарение на неговата дейност като директор българската музикална култура достига до истински разцвет в страната и чужбина.<ref name="bnr.bg"/>
 
== Награди и отличия ==
* Носител е на 19 награди от конкурси за композиция в: Япония (4 пъти, между които Гранд при, ­Канебо, 1999); Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Полша (2 пъти), Югославия, Германия, Чехия, Русия, Турция, Бразилия, 2 пъти „[[Златният Орфей]]“; I награда на III национален конкурс за симфонично произведение „Балетна музика в 7/8“ (2003).
* НосителПочетен е на Почетния кръсторден за изкуствозаслуги на Министерството накъм културата на­ [[Полша]] (1986).
* Голяма награда „Grand Prix Kanebo“ – Международен конкурс за композиция за клавирно дуо, Токио, Япония (1999).
* „Почетен кръст за наука и изкуство“ на Република Австрия (2001).
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата (2005).
* [[Почетен гражданин]] на [[Стара Загора]].
* Орден „[[Св. Св. Кирил и Методий (орден)|Св. Св. Кирил и Методий]]“ I степен за големите му заслуги в областта на културата, изкуството и образованието и по повод 70-годишнината му (2010).
* Удостоен с почетния знак „Златен„[[Златен век“век]]“ – печат на [[Симеон Велики]] (2014).<ref>[http://mc.government.bg/newsn.php?n=4311&i=1 Министър Петър Стоянович връчи наградите на изтъкнати творци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост], сайт на Министерство на културата, 20 май 2014 г.</ref>
 
== Творчество ==
Line 290 ⟶ 296:
 
=== Поп музика ===
Автор е на много поп песни, изпълнени от [[Лили Иванова]], [[Мустафа Чаушев]], [[Богдана Карадочева]], [[Йорданка Христова]], [[Емил Димитров]], [[Борис Гуджунов]], [[Васил Найденов]], „[[Тоника СВ]]“, [[Христо Кидиков]] и мн. др. Сред хитовете му са: „Боянският майстор“, „Молба“, „Реквием“, „Не си родена още ти“, „Синева“, „Люлякови нощи“, „Звезда“ и мн. други. Значителна част от пресните му са по текстове на [[Павел Матев]].<ref name="bnr.bg"/>
 
=== Народна музика ===
Има не малко обработки на народни песни. „''След време установих, че фолклорната музика се е насаждала и насаждала в мене''“, споделя композиторът.<ref name="bnr.bg"/>
 
=== Дирижиране ===
Line 303 ⟶ 309:
== Външни препратки ==
{{уикицитат|Александър Йосифов}}
* [http://alexanderyossifov.com/bg/biography.html Официален уебсайт на Александър Йосифов], alexanderyossifov.com
* [https://ubc-bg.com/александър-йосифов/ Биография и творчество на Александър Йосифов в сайта на Съюза на българските композитори]
* [http://old.segabg.com/article.php?issueid=1589&sectionid=9&id=00003 „Александър Йосифов е потомствен музикант“], в. „Сега“, 7 юли 2001
* Петър Михайлов, [http://duma.bg/node/106803 „Потомственият Владигеровец Александър Йосифов“], в. „Дума“, бр. 189, 18 август 2015 г.
* [http://www.balkanton.su/search/page/2 Дискография в сайта на„Плочи Балкантонот Балкантон“], balkanton.su
 
{{Нормативен контрол}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_Йосифов“.