Бернар от Клерво: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Биография: +картинка |
|||
Ред 31:
Новият манастир привлича бързо много сподвижници (в това число бащата на Бернар и всичките му братя) и скоро той се оказва тесен за всички, които искат да се присъединят към цистерцианците. Самият Бернар със своята всеотдайност, както и с доброто си образование става главна фигура в ордена. През 1119 г. Бернар започва полемика с [[абатство Клюни]], където по това време дисциплината спада. През 1128 г. Бернар е поканен да участва в основаването на [[Орден на Тамплиерите|ордена на тамплиерите]] и става автор на първия им устав заедно с [[Юг дьо Пайен]]<ref name="ПЭ"/>.
[[Файл:Saint-Bernard prêchant la 2e croisade, à Vézelay, en 1146.jpg|мини|ляво|Св. Бернар проповядва Втория кръстоносен поход във Везле през 1146 г.]]
Бернар е яростен привърженик на папската [[теокрация]] и активно защитава папа [[Инокентий II]] срещу [[антипапа]] [[Анаклет II]] по време на схизмата от 1130 г., настъпила след смъртта на папа [[Хонорий II]]. Благодарение на това френската църква приема страната на Инокентий<ref name="ПЭ"/>. Бори се и срещу [[ерес]]ите и свободомислието в Църквата и е инициатор за осъждането на [[Пиер Абелар]] на църковния събор през
На фона на невзрачните и слаби папи от този период, някои от които са негови ученици, Св. Бернар придобива огромен авторитет и влияние в църковните и светски среди. Чрез писма налага волята си на папата и на френския крал [[Луи VII]]. Инициатор е и главен организатор на [[Втори кръстоносен поход|втория кръстоносен поход]]. За основна добродетел е смятал смирението, а за главна цел на човешкия живот – сливането с Бога. Умира на 21 август 1153 г., а е канонизиран през 1174 г.
| |||