Разлика между версии на „Клюнийска реформа“

м (Добавяне на Категория:Бенедиктински орден, ползвайки HotCat)
'''Клюнийска реформа''' е процес на реформи в Римокатолическата църква за обновление на западноевропейското монашество, започнал през X-XII в. в [[абатство Клюни]]. Целта на реформата е да се възстанови дисциплината на монашеския живот по устав, да се задълбочи вътрешната религиозност, да се усили литургичната практика и да се заздрави икономическото положение и самостоятелността на манастирите. Реформата е улеснена от особеното положение на манастирите в клюнийската конгрегация, чийто съюз е скрепен не само с религиозни идеали, но и с правни (юридически) връзки<ref name="ПЭ">{{Цитат уеб| заглавие = Клюнийская реформа| автор = Ю. Е. Арнаутова| труд = Православная Энциклопедия| дата = | достъп_дата = 13 август 2020| уеб_адрес = https://www.pravenc.ru/text/1841532.html| език = ru| цитат = }}</ref>.
 
== Предпоставки ==
Разпадът на [[Каролингска империя|Каролингската империя]] в периода IX - началото на X век е съпроводен с отслабване на кралската власт, раздробеност на феодалните имения и междуособици. Нападенията на [[нормани]], [[сарацини]] и [[унгарци]] причиняват разрушения в градове и села и сеят смърт; броят на населението намалява и поради честите неурожайни години и епидемиите. Множество монашески обители опустяват, а манастирските владения попадат в ръцете на миряни, предимно феодали. В исторически и агиографически съчинения от X-XIII век, създавани в реформираните абатства, се говори за вътрешна криза сред монашеството (отслабване на дисциплината, неспазване на устава, разпиляване на манастирското имущество). Това способства те да станат инструмент за власт и обогатяване на собственика. Корените на този процес са още в епохата на [[Меровинги]]те, когато се установява практика манастирите да се управляват от абати-миряни. При [[Каролинги]]те, когато е сформирана имперска Църква, прелатите, включително и абатите, са поставени в квазивасално положение по отношение на краля; подобно на светските васали, те полагат клетва за вярност пред владетеля и са задължени да носят и светска служба освен църковната<ref name="ПЭ"/>.
 
Началото е поставено във френския [[манастир Клюни]] около [[900]] г. Първоначално групата монаси си поставили за цел преди всичко повишаване на морала на бялото и черното духовенство. Никой не си и представял, че била възможна всеобща реформа на църквата. Институцията се смятала за изключително затворена и устойчива. Но проблемите валяли един след друг.