Пол Пот: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- със ([^с,з,С,З,7,17,1[0-9{2},„с,„з,„С,„З,\'\'S,\'\'Z,\'\'s,\'\'z,„S,„s,„Z,„z,\'\'с,\'\'С,\'\'З,\'\'з,\'\'\[\[с,\'\'\[\[С,\'\'\[\[З,\'\'\[\[з,\'\'\[\[Z,\'\'\[\[z,\'\'\[\[S,\'\'\[\[s,\[\[с,\[\[С,\[\[З,\[\[з,\[\[Z,\[\[z,\[\[S,\[\[s]) + с \1)
Редакция без резюме
Ред 118:
Пол Пот обаче не се подчинява на заповедта за разоръжаване и организира нападения срещу мироопазващите сили на ООН. Той отказва да вземе участие в проведените през [[1993]] г. общи избори, продължавайки съпротивата от джунглите, в които се укрива, дори след създаването на Кралство Камбоджа. През [[1994]] г. Червените кхмери са обявени извън закона от новото правителство.
 
Техните водачи са изтощени от дългата и безнадеждна съпротива. След като през август [[1996]] г. се предава Йенг Сари, и останалите бойци, един след друг, започват да дезертират, което чувствително намалява военната мощ на Червените кхмери. На 10 юни следващата година Пол Пот екзекутира Сон Сен – човека, който отговаря за [[затвор S-21]]. Той е екзекутиран заедно със семейството си във военния лагер Анлонг Венг в Северозападна Камбоджа, тъй като е обвинен във воденето на тайни преговори с новото правителство и в организирането на заговор, насочен срещу Червените кхмери.
 
Една седмица по-късно Пол Пот е арестуван от своите войници и е осъден на доживотен затвор от сформирания в лагера съд. През 1999 г. Червените Кхмери са разформировани. Хората, свидетели на събитията по време на тяхното управление, наричат този период „самаи а-Пот“, което на кхмерски означава „срамната епоха на Пот“. През 2011 г. четирима от най-високопоставените и най-доверените приближени на Пол Пот – „брат №2" [[Нуон Чеа]], бившият президент [[Кхиеу Самфан]], бившият външен министър [[Йенг Сари]] и съпругата му и бивш социален министър [[Йенг Тирит]] са изправени пред Извънредния международен трибунал в [[Пном Пен]] по обвинения в престъпления срещу човечеството и [[геноцид]]. Те са подведени под отговорност за смъртта на близо 2 милиона души от болести, глад, принудителен тежък физически труд, изтезания и екзекуции в периода 1975 – 1979 г.