Разлика между версии на „40 Народно събрание“

м
Bot: Automated text replacement (-\[\[(.*?)\|„\1“]\] +„\1“, -\[\[(.*?)\|„\1]\]“ +„\1“)
м
м (Bot: Automated text replacement (-\[\[(.*?)\|„\1“]\] +„\1“, -\[\[(.*?)\|„\1]\]“ +„\1“))
При проведените на [[25 юни]] [[2005]] г. [[Парламентарни избори в България 2005|редовни парламентарни избори]] управляващата дотогава партия [[НДСВ]] получава 19,88% от подадените гласове, което осигурява на партията 53 депутатски места в [[Народното събрание]]. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на [[България]] – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличие на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „[[Коалиция за България]]“ (с водеща партия [[Българска социалистическа партия|БСП]]) печели най-много гласове на избиратели – 30,95% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12,81%, които съответстват на 34 народни представители).<ref name="Encyclopedy">{{цураков|404 – 410}}</ref>
 
В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – [[Обединени демократични сили|„Обединени демократични сили“]] (ОДС), Национално обединение „[[Атака (партия)|АТАКА]]“, [[Демократи за силна България]] и [[Български народен съюз|„Български народен съюз]]“ (БНС)([[Български земеделски народен съюз – Народен съюз|БЗНС – Народен съюз]], [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]] и [[Съюз на свободните демократи]]). За първи път в най-новата история на България, в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.<ref name="Encyclopedy"/>
 
Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БНС – 13. Резултатите от участието в изборите на коалиция „Атака“ се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8,14% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайно леви, така и на крайно десни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „АТАКА“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта, участието на българските войски в [[Ирак]] и други.<ref name="Encyclopedy"/>