Уикипедия

Потребител:Mmm-jun/Пясъчник: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахване на цялото съдържание на страницата
Етикет: Изтриване на съдържанието
Ред 1:
{{Опера
| Име = Алеко
| Картинка = Sergei Rachmaninoff - Aleko - picture of the first performance, 1893.png
| Картинка-описание = Сцена на първото представление на операта Алеко, 1893 г.
| Музика = Сергей Рахманинов
| Либрето = Владимир Немирович-Данченко
| Литература = Поемата „Цигани“ на [[Александр Пушкин]],
| Жанр = опера
| Действия = 1
| Епоха =
| Премиера = Болшой театър, 9 май (27 април по стар стил) 1893 г.
| Лица = Алеко (баритон)<br>Земфира (сопран)<br>Млад циганин (тенор)<br>Стар циганин (бас)<br>Стара циганка (алт)<br>
| Представления =
}}
'''Алеко''' – е първата опера на [[Сергей Рахманинов]]. Тя е неговата дипломна работа, с нея завършва Московската консерватория през пролетта на 1892 г. Операта е едноактна, нейната литературна основа е поемата „Цигани“ на [[Александър Пушкин]]. Либретото е подготвено от [[Владимир Немирович-Данченко]]. Премиерата на операта е на 9 май (27 април по стар стил) 1893 г. на сцената на [[Болшой театър]].
 
== История ==
През 1892 г. 19-годишният Сергей Рахманинов, както и другите студенти, завършващи Московската консерватория, получава задание за дипломна работа – да напише едноактна опера по вече определеното либрето. Либретото е дело на известния руски театрален режисьор, драматург и критик, Владимир Немирович-Данченко. Литературната основа е поемата „Цигани“ на [[Александър Пушкин]]. Тя е силно съкратена, но основната ѝ идея за конфликта между свободолюбивите цигани и гордия и самотния Алеко е запазена.<ref name="белканто"/>
 
Операта „Алеко“ трябва да е готова в рамките на един месец. Рахманинов се справя за 17 дни, получава от изпитната комисия най-високата оценка и завършва консерваторията със златен медал.<ref name="белканто">[https://www.belcanto.ru/aleko.html Опера Рахманинова „Алеко“]</ref><ref>[https://academic.oup.com/oq/article-abstract/13/4/201/1491168?redirectedFrom=fulltext Aleko. Ibrahim Quraishi. „Sergei Rachmaninov“, The Opera Quarterly, Volume 13, Issue 4, Summer 1997, Pages 201 – 204]</ref><ref name="саунд">[https://soundtimes.ru/opera/spektakli/aleko С. Рахманинов опера „Алеко“]</ref>
[[File:Arensky class.jpg|thumb|Сергей Рахманинов (отдясно) със своите състуденти и професор Антон Аренски, 1892 г.]]
 
[[Пьотър Чайковски|Чайковски]], който нарича Рахманинов своя „внук в музиката“ и внимателно следи неговото творчество, е във възторг от неговата първа опера. Самият Чайковски има едноактна опера „[[Йоланта]]“, която се изпълнява заедно с балета [[Лешникотрошачката]]. След премиерата на „Алеко“ в Болшой театър той моли Рахманинов за разрешение неговата опера да замести Лешникотрошачката в общото представление с „Йоланта“. Влиятелният композитор урежда включването на „Алеко“ в репертуара на Болшой театър, като съвместните с „Йоланта“ спектакли се планират от декември 1893 г. Смъртта на Чайковски на 25 октомври 1893 г. осуетява тези планове.<ref name="саунд"/>
 
=== Либрето ===
В началото на 90-те години на 19-и век Немирович-Данченко проявява голям интерес към оперния жанр. Той е привърженик на оперното течение [[веризъм]] и за него образец на хубава опера с реалистично съдържание и битови сцени е „[[Селска чест]]“ от [[Маскани]]. Либретото на „Алеко“ по своята структура има много общо с едноактната веристка опера, а някои негови моменти вероятно са директно подсказани от „Селска чест“. Така например, подобно на операта на Маскани, единственият акт на „Алеко“ се разделя на две части и има оркестрово изпълнение на интермецо помежду им. Смята се, че паралелите между двете опери не са случайни, стремежът на Немирович-Данченко е да се създаде руски образец на веризъм и той съзнателно възпроизвежда в своето либрето чертите на италианската драма. Неизбежните ограничения, произтичащи от самия характер на учебното задание – изискването за краткост, опростена драматична интрига, съвпадат в случая със собствените му творчески виждания.<ref name="белканто"/><ref name="саунд"/>
 
Същевременно либретистът е много внимателен с пушкинския текст и се старае той да е максимално запазен. Някои сцени на „Алеко“ изцяло възпроизвеждат откъсите от поемата, нейните стихове се използват при различни допълвания и вставки. Оригиналът на Пушкин все пак е съкратен – за бягството на Алеко от градския живот се споменава съвсем кратко, акцентът е върху любовната драма. Като резултат образът на главния герой, описан в поемата като сложен и противоречив характер, в операта се показва в опростен вид. Това е причината през 1937 г., когато светът отбелязва 100 години от кончината на Пушкин, големият руски бас, [[Фьодор Шаляпин]], да използва повода и да предложи на Рахманинов да напише пролог към операта, който да разкрива съдбата на героя до неговото идване при циганите и годините на странствуване с тях. Но за 64-годишният композитор това означава завръщане с 45 години назад към отдавна отминалия етап на младежкото му произведение. Рахманинов не се съгласява.<ref name="белканто"/><ref name="саунд"/>
 
=== Музика ===
При работата си над „Алеко“ Рахманинов, за разлика от Немирович-Данченко, не следва модния по това време веризъм. В музиката му се проявява руската оперна традиция, забелязва се влиянието на Чайковски и на някои композитори от [[Могъщата петорка]]. Същевременно той вече има свой творчески почерк. Музиката на операта впечатлява със своята изразителност и богатство на мелодии. Тя съдържа специфични мелодични и хармонични елементи, които по-късно стават характерни за рахманиновския стил.<ref name="белканто"/>
 
Цялото произведение е пронизано с [[лайтмотив]]а на Алеко – остър ритмически, наустойчив хармонически, речитативен като форма. За първи път той звучи в интродукцията, след това се използва във фрагментите, характеризиращи Алеко. Само в средната част на каватината на Алеко ( „Целият табор спи ...“ – „''Весь табор спит...''“) се появява друга, широка, устремена нагоре мелодия.<ref name="сезони"/>
 
Земфира също има свой лайтмотив. Той звучи решително в първата сцена край детската люлка, когато тя пее за Алеко, наричайки го своя стар и страшен съпруг. Същата мелодия звучи меко и нежно, когато Алеко си спомня за любовта на Земфира, и печално в сцената на нейната смърт.<ref name="сезони">[https://musicseasons.org/s-v-raxmaninov-opera-aleko/ Музыкальные сезоны. С.В. Рахманинов. Опера „Алеко“]</ref>
 
Колорит на операта придава изобилието на танцовите номера и хоровите изпълнения. Особено място заема интермецото, което разделя операта на две части. Чрез тази неголяма оркестрова картина композиторът подготвя прехода към най-драматичния момент на операта.
 
Драматургическият център на операта е каватината на Алеко. Тя се състои от две части: бавна и речитативна, в която Алеко оплаква съдбата си, и по-лирична, в стила на романс, с тъжния спомен за щастието му със Земфира. Каватината на Алеко се смята за едно от най-добрите постижения на Рахманинов и е много популярна като концертен номер. Фьодор Шаляпин, записва я три пъти.<ref name="aspen">[http://www.aspenmusicfestival.com/program_notes/view/rachmaninoff-vyes-tabor-spit.-luna-nad-nim-from-aleko/14583 Aspen Music Festival SERGEI RACHMANINOFF: „Vyes’ tabor spit. Luna nad nim“ („The whole camp sleeps with the moon overhead“) from Aleko ]</ref>
 
=== Постановки ===
Премиерата на операта „Алеко“ е на 9 май (27 април по стар стил) 1893 г. на сцената на Болшой театър. Диригентът е Иполит Алтани, ролите се изпълняват от Богомир Корсов (Алеко), Лев Клементиев (младият циганин), Степан Власов (старият циганин), Мария Дейша-Слоницкая (Земфира) и Елизавета Шубина (старата циганка). Постановката има голям успех. На същия успех се радва и спектакълът, поставен през октомври 1893 г. в [[Киев]]. Две от представленията в Киев се дирижират от самия Рахманинов.<ref name="сезони"/><ref>[https://theculturalcritic.com/rachmaninoff-wrote-an-opera/ Steve Cohen.Aleko by Rachmaninoff. Russian Opera Workshop, Philadelphia, 2012]</ref><ref>[http://almanac-gherardo-casaglia.com/index.php?Start=0&Parola=Stringa&Giorno=9&Mese=05&Anno=1893&Testo=Aleko L’Almanacco di Gherardo Casaglia. 9. Mai 1893: „Aleko“]</ref>
 
Постановката за 100-годишнината на Александър Пушкин се запомня с участието на Фьодор Шаляпин в ролята на Алеко. Операта се представя на 27 май 1899 г. в театралната зала на Таврическия дворец в Санкт Петербург. Рахманинов присъства на спектакъла и остава доволен. Шаляпин, според когото между Алеко и Пушкин съществува прилика, излиза гримиран като Пушкин. Реакцията на критиката е нееднозначна.<ref name="белканто"/>
 
На сцената на Болшой театър „Алеко“ се поставя отново 12 години след неговата премиера – на 2 февруари 1905 г. Представлението дирижира самият Рахманинов.<ref name="саунд"/>
 
На 15 юли 1915 г. „Алеко“ има премиера във Великобритания, на сцената на Лондонската опера (London Opera House).<ref>[http://www.operascotland.org/opera/358/Aleko Opera Scotland. Aleko ]</ref>
 
През 1926 г. Немирович-Данченко поставя „Алеко“ в своя новосъздаден театър в центъра на Москва.<ref name="саунд"/>
 
В България операта „Алеко“ за първи път се изпълнява по [[БНР]] през 1973 г. В записа участват големият български бас [[Никола Гюзелев]] (Алеко), [[Благовеста Карнобатлова-Добрева|Благовеста Карнобатлова]] (Земфира), Димитър Петков (старият циганин), Павел Куршумов (младият циганин), Тони Христова (старата циганка), ансамбълът за песни на БНР, Пловдивската филхармония с диригент [[Руслан Райчев]]. Премиерната постановка на сцена е на 23 януари 2009 г. в Софийската опера. Диригентът е [[Емил Табаков]], режисурата е на Вера Петрова. Ролите се изпълняват от [[Юлиян Константинов]] (Алеко), Август Амонов от [[Мариински театър|Мариинския театър]] (младият циганин), Цветана Бандаловска (Земфира), Ангел Христов (старият циганин). Театралната вечер е обща с балета [[Шехерезада]].<ref>[https://bnr.bg/post/100727832 80 години от рождението на големия български бас Никола Гюзелев]</ref><ref>[http://old.duma.bg/2009/0109/310109/kultura/cul-2.html Магдалена Манолова. Алеко и Шехерезада – герои на нашето време]</ref><ref>[https://news.bg/culture/yubileen-tvorcheski-sezon-na-operata.html Юбилеен творчески сезон на Операта]</ref>
 
Идеята на Чайковски „Алеко“ да се изпълнява заедно с неговата „Йоланта“ се реализира на 17 април 2009 г. в Мариинския театър.<ref>[https://www.mariinsky.ru/ru/playbill/playbill/2012/1/16/1_1900/?sid=35197 Санкт-Петербург, Мариинский театр. Афиша]</ref>
 
През 2016 г. Нюйоркската градска опера (The New York City Opera) открива своя сезон с представянето в една вечер на оперите „Алеко“ и „[[Палячи]]“.<ref>[https://www.broadwayworld.com/bwwopera/article/New-York-City-Opera-to-Open-Season-with-ALEKO-PAGLIACCI-Double-Bill-20160812 BWW – New York City Opera to Open Season with ALEKO & PAGLIACCI Double Bill]</ref>
 
== Съдържание ==
Главният герой, Алеко, от две години напуснал своята среда и „несвободата на задушните градове“, скита из степите с цигани и своята любима Земфира. Старият циганин, бащата на красивата Земфира, разказва на Алеко за любовта на своя живот, донесла му много страдания. Неговата жена Мариула го оставя сам с малката им дъщеря заради любовта си към друг циганин. Алеко реагира бурно, той не разбира, защо старецът не е отмъстил за изневярата. Самият той без колебание дори спящия си враг би хвърлил в бездна.
 
Земфира, до скоро обичаща Алеко, се дразни от неговите думи, не разбира изказаната жестокост, а любовта му вече е омразна за нея. Земфира не крие, че е влюбена в един млад циганин. През нощта тя отива при него.
 
Сутринта Земфира и младият циганин се връщат. Алеко ги посреща, след като цяла нощ е мислел за отминалото си щастие и измяната на Земфира. Той се опитва отново да събуди в нея старите чувства, но тя е непреклонна. Разгневен Алеко убива младия циганин. Земфира оплаква смъртта на своя възлюбен и проклина Алеко за това убийство. Алеко убива и Земфира.
 
Идват циганите, чули шума. Старецът е ужасен от случилото се, но не иска да отмъщава за убийството на дъщеря си. Циганите, чиято житейска философия отрича насилието и омразата, изгонват убиеца от своя табор. Алеко остава самотен, в отчаяние и безнадеждна тъга.
 
== Музикална структура ==
Оригиналната партитура съдържа следните музикални номера<ref name="партитура">[http://el-atril.com/partituras/Rachmaninoff/Aleko/Aleko.pdf С. Рахманинов. Алеко. Партитура]</ref>:
* Nr. 1. Интродукция
* Nr. 2. Хор
* Nr. 3. Разказ на стария циганин / ''Рассказ Старика''
* Nr. 4. Сцена и хор
* Nr. 5. Танц на жените / ''Пляска женщин''
* Nr. 6. Танц на мъжете / ''Пляска мужчин''
* Nr. 7. Хор
* Nr. 8. Дуетино / ''Дуэттино''
* Nr. 9. Сцена край детската люлка / ''Сцена у люльки''
* Nr. 10. Каватина на Алеко / ''Каватина Алеко''
* Nr. 11. Интермецо / Интермеццо
* Nr. 12. Романс на младия циганин / ''Романс молодого цыгана''
* Nr. 13. Дует и финал / Дуэт и финал
 
== Инструментация ==
Оркестрацията е за следните инструменти<ref name="партитура"/><ref>[https://imslp.org/wiki/Aleko_(Rachmaninoff,_Sergei) International Music Score Library Project: Aleko (Rachmaninoff, Sergei)]</ref>:
* Дървени духови инструменти – флейта пиколо, 2 [[флейта|флейти]], 2 [[обой|обоя]], английски рог, 2 [[кларинет]]а (B♭, A), 2 [[фагот]]а
* Медни духови инструменти – 4 [[валдхорна|валдхорни]] (F), 2 [[тромпет]]а (B♭), 3 [[тромбон]]а, [[туба]]
* Ударни инструменти – [[тимпан]], [[чинел]]и, [[бомбо]], тамбурина, [[триангел]]
* Струнни инструменти – цигулки, виоли, виолончела, контрабаси
 
== Източници ==
<references />
[[Категория:Опери]]
[[Категория:Опера в Русия]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Mmm-jun/Пясъчник“.