Катарство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след запетая |
+ изт; доп по изт |
||
Ред 1:
[[Файл:cathars_expelled.JPG|мини|200px|Прогонването на катарите от [[Каркасон]] през [[1209]]]]
'''Катарството''' ({{lang|el|καθαροί}}, ''чисти'') е [[религия|религиозно]] течение, възникнало в средата на [[10 век]], но процъфтяло през 12 – 13 век в Западна Европа и определено от [[католицизъм|римокатолическата]] църква като [[ерес|еретическо]]
Катарите изповядват [[Манихейство|новоманихейски]] [[Дуализъм (религия)|дуализъм]]: съществуват две основни сили, добро и зло, а материалният свят принадлежи на злото. Подобни са възгледите на [[Павликяни|павликяните]] и [[богомилство|богомилските]] общности в Източна Европа и Близкия Изток и катарите са тясно свързани с тези секти.
== История ==
В първата половина на 11 век възникват изолирани катарски групи в западните части на Германия, Фландрия и Северна Италия. В края на 11 век те се загубват, но отново се появяват през 12 век. След 1140 година следва бързо нарастване на привържениците им за период от 30 години. По същото време богомилството претърпява реорганизация и богомилски мисионери пътуват на запад към средата на века. По същото време там проповядват и западни дуалисти, завърнали се от Втория кръстоносен поход (1147 – 49). След 1140-те години катарите вече са организирана църква със собствена йерархия, литургия и доктрина. Около 1149 г. е избран първият епископ в Северна Франция а след няколко години има катарски епископи в Алби и Ломбардия. Те затвърждават статута си при посещението на богомилския епископ [[Папа Никита]] през 1167. Броят на епископствата продължава да расте и към началото на 12 век те наброяват общо 11: едно в Северна Франция, 4 в Южна Франция и 6 в Италия. В Аквитания и Прованс, които са по-отворени към византия и исляма и където се възпява галантната поезия, катарите имат много последователи.
== Учение ==
Катарската доктрина на Сътворението силно се различава от библейската, те се отнасят резервирано към Стария завет, а някои го отричат напълно. Те отказват да приемат мистичното помирение на доброто и злото във въплъщението и изкуплението. За тях Исус е просто ангел, неговите страдания и смърт като човек са илюзия. Те силно критикуват светските нрави и корупция в католическата църква<ref name="EB"/>.
== Учението на катарите през погледа на Бонакурс ==▼
▲=== Учението на катарите през погледа на Бонакурс ===
Бонакурс казва, че според катарите дяволът е създал Адам от кал и затворил в него чрез висша сила ангел на светлината. Създал и Ева. От брака им се родил Каин, а от неговата кръв били създадени кучетата и затова били верни на хората. Според тях всичко, което е създадено във въздуха, във водата и на земята, е дело на дявола, вкл. хората и другите създания и неодушевени предмети. Според катарите Христос не е имал плът и не е ядял, нито е пиел, а само така е изглеждало. Те не вярват, че тялото му е възкръснало, нито че е прието на небето. Не приемат и че Синът е равен на Отца. Смятат, че чрез освещаването с вода по никакъв начин не може да се приеме Светият дух. Не вярват, че някаква видима материя (визирайки хляба от причастието) може да се превърне в тялото Христово. Смятат, че Слънцето е самият дявол, а луната е Ева. <ref>Бонакурс. „Животът на еретиците“</ref>
=== Учението на катарите според Евервин Щайнфелдски ===
След едно изгаряне на катари Евервин Щайнфелдски описва тяхната ерес, силно впечатлен от тях. Основното на което набляга е тяхното виждане, че само те следват стъпките на Христос и са против притежаването на всякакви материални блага. Обвиняват и монасите, които макар да живеят в манастири, все пак притежават нещо, макар и не лично тяхно. <ref>Евервин Щайнфелдски. „Учението на катарите“</ref>
== Борба с катарите ==
Срещу катарската доктрина се обединяват църковните власти и светските владетели. Папа [[Инокентий III]] (1198 – 1216) се опитва да застави Раймон VI, [[Графство Тулуза|граф на Тулуза]], да потуши ереста, но не успява. Папският легат, изпратен с тази мисия, е убит през януари 1208 г. и се смята, че графът не е бил безучастен. Срещу еретиците е свикан [[Албигойски кръстоносен поход|Албигойският кръстоносен поход]] и хилядна кръстоносна армия, предвождана от барони от Северна Франция, в продължение на 20 години опустошава Тулуза и Прованс и сее смърт не само сред катарите, но и сред католиците. По-ефективни се оказват преследванията от страна на френския крал [[Луи IX]], който с помощта на зараждащата се [[Инквизиция]] сломява окончателно съпротивата на катарите. Катарските крепости падат една по една. Твърдината Монсегюр близо до Пиренеите издържа девет месеца на непрекъсната обсада преди да бъде превзета през март 1244 г. Последно малката, изолирана и пренебрегвана крепост Керибюс, бързо пада през август 1255 г. Катарите преминават в нелегалност и много французи бягат в Италия, където преследването е по-слабо. Ереста изчезва окончателно през 15 век<ref name="EB"/>.
== Бележки ==
| |||