България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Първо се изписва сумата, а след това – знакът за валута – Междуинституционално ръководство за изготвяне на публикациите, т. 7.3.3., ISSN 1831-5380
м уточняване на проблема с робството
Ред 78:
'''Република България''' е държава в [[Югоизточна Европа]]. Разположена е в източната част на [[Балканския полуостров]] и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с [[Румъния]]; на запад със [[Сърбия]] и [[Северна Македония]]; на юг с [[Гърция]] и на югоизток с [[Турция]]. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на [[Черно море]]. Със своите почти 111 хил. [[кв. км|km²]] [[площ]] и 7 000 039 души (към 31 декември 2018 г.), България се подрежда на 11<sup>-о</sup> и 16<sup>-о</sup> място съответно по площ и по население в [[Европейския съюз]].<ref>[http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/submitViewTableAction.do Евростат: Територии]</ref><ref>{{cite web|url=http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/graph.do?tab=graph&plugin=1&pcode=tps00001&language=en&toolbox=data |title=Евростат: Населние |publisher=Ec.europa.eu |date=11 август 2016 |accessdate=26 юни 2018}}</ref> <!-- безспорно и с данни --><!-- [[Списък на страните по площ|102]]<sup>-ро</sup> и [[Списък на страните по население|96]]<sup>-о</sup> място съответно по площ и по население в света. -->
 
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на [[палеолит]]а.<ref>{{cite web | publisher = znam.bg | year = 2006 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle?article=1105465048&encID=628 | title = Праистория на днешните български земи | work = znam.bg | accessdate = 12 май 2016 | lang = bg }}</ref> Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която [[Варненски халколитен некропол|създава най-ранните златни украшения]] в Европа. От [[Античност]]та до [[Тъмни векове на Средновековието|Тъмните векове]] по земите на днешна България се развиват културите на [[траки]]те, [[древни гърци|древните гърци]], [[келти]]те, [[готи]]те и [[римляни]]те. С пристигането на [[славяни]]те през 6 век, а век по-късно и на [[прабългари]]те, започва процесът на изграждане на българската държавност. През [[681]] година е основана [[Първо българско царство|Първата българска държава]], която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под [[Византийско владичество|византийска власт]]. Отхвърля я с въстание през 1185 г. [[Второ българско царство|Втората българска държава]] достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се [[Османска империя]]. През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на [[монархия]] и се освобождава от петвековното [[ОсманскоБългарските робствоземи впод Българияосманско владичество|османско робствовладичество]] с помощта на [[Руска империя|Руската империя]] в [[Руско-турската Освободителна война]]. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с [[Германия]] по време на двете световни войни. На 15 септември [[1946]] г. монархията е заменена с [[народна република]], от съветски тип и държавата се преименува на [[Народна република България]], ръководена от [[БКП|Българската комунистическа партия]]. Социалистическият строй съществува до [[1990]] г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. На 29 март [[2004]] г. страната се присъединява към [[НАТО]], а на 1 януари [[2007]] г. – към [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
 
В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на [[корупция]] и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на [[ОЧИС|Организацията за черноморско икономическо сътрудничество]] и [[ОССЕ|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]; освен това страната членува в [[ООН]], [[Съвета на Европа]], [[ЕС|Европейския съюз]] и [[НАТО]]. През [[2015]] г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield, в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.<ref>{{cite web|url=http://www.cushmanwakefield.com/~/media/global-reports/Where%20In%20The%20World_Manufacturing%20Index_2015.pdf |title=Годишен доклад на Cushman & Wakefield, PDF |format=PDF |date= |accessdate=26 юни 2018}}</ref>
Ред 165:
{{основна|Османско владичество в България}}
[[Файл:Bulgarian women 1586.jpg|мини|200п|Рисунка на български жени, [[1586]] г.]]
По време на османското владичество, понякога наричано от народа турско„турско робстворобство“, българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация,<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA102&lpg=PA102&dq=политически+и+икономически+репресии+на+османската+империя&source=bl&ots=Z2CpQOeiPU&sig=Px4OOo9Y7rNoKAoEu_Kj3CJWFgM&hl=bg&ei=ssVOTPGlEM6KOJWo7ZQC&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CBoQ6AEwAjgK#v=onepage&q&f=false Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на Българите, Георги Бакалов, Издателство Труд, 2003, ISBN 954-528-467-6, стр. 102.]</ref> аристокрацията е елиминирана,<ref>
{{cite encyclopedia
|encyclopedia = Encyclopædia Britannica
Ред 175:
|quote = The Bulgarian nobility was destroyed—its members either perished, fled, or accepted Islam and Turkicization—and the peasantry was enserfed to Turkish masters.
}}
</ref> българската култура е унищожена, а образованите духовници бягат в други християнски страни.<ref>{{cite book |last = Jireček
</ref>
българската култура е унищожена, а образованите духовници бягат в други християнски страни.<ref>{{cite book |last = Jireček
|first = K. J.
|authorlink = Konstantin Josef Jireček