Разлика между версии на „Християнство“

м
Премахнати редакции на 37.63.9.55 (б.), към версия на Ket
м (Премахнати редакции на 37.63.9.55 (б.), към версия на Ket)
Етикет: Отмяна
{{Християнство}}
'''Християнството''' е една от трите [[авраамически религии]]. Според християнството има един Бог в три лица – Отец, Син и Дух Свети. Второто лице на Троицата – Синът Божи, наричан още Бог Слово, се въплъщава, приемайки човешко естество, и живее под името ИИисус сред еврейския народ в началото на новата ера. Животът и учението на [[Иисус Христос|ИИисус]] са представени в каноничните [[Нов завет|новозаветни]] книги и други източници.<ref>[[BBC]], [http://www.bbc.co.uk/religion/religions/christianity/ ''BBC—Religion & Ethics—566, Christianity'']</ref> Християнството смята за част от [[канон (религия)|канона]] и еврейската Библия, известна като [[Стар завет]]. Двете части на Библията – Старият и Новият завет, се наричат още Свето писание. Последователите на християнската вяра се назовават [[християни]].
 
Основното християнско вярване е, че ИИисус е Син Божи, едновременно изцяло Бог и изцяло човек. Той е Спасителят на човечеството. Поради тази причина християните смятат ИИисус за Христос (Месия). Службата на ИИисус, неговата саможертвена смърт на кръста и последвалото възкресение често са наричани евангелие от гръцката дума ''εὐαγγέλιον'', която значи „блага вест“ или „добра вест“ – вестта, че ИИисус е победил греха и смъртта и дава вечен живот на всеки, който вярва в Него.
 
Християните вярват, че ИИисус е Месията, сиреч Спасителят, за когото е пророкувано в [[Стар завет|Стария завет]]. Християнското богословие е основано на убеждението, че ИИисус е бил разпънат на кръст и след като е страдал и умрял, е бил погребан, а на третия ден от смъртта си е възкръснал като победител на смъртта. Тази победа ИИисус споделя с всички вярващи в Него, като опрощава греховете им и им дарява вечен живот. Вярва се още, че след възкресението си ИИисус се е възнесъл на небето, където царува заедно с Бог Отец. Повечето деноминации учат, че ИИисус ще се завърне, за да съди всички хора – живи и мъртви – и да даде вечен живот на своите последователи. Като въплътен Бог, ИИисус е смятан за пример за добродетелен живот.
 
Критици на християнската религия посочват наличието на морално спорни твърдения в Библията, които са използвани за оправдаване на робството<ref>Stringfellow, A Scriptural defense of slavery, 1856</ref>, колониализма<ref>Meador, Jake. "[http://notesfrhttp://www.sacred-texts.com/wmn/wb/omasmallplace.wordpress.com/2010/09/17/cosmetic-christianity-and-the-problem-of-colonialism-responding-to-brian-mclaren/ Cosmetic Christianity and the Problem of Colonialism – Responding to Brian McLaren]". Цитат: "some Christians have tried to make sense of post-colonial Christianity by renouncing practically everything about the Christianity of the colonizers. They reason that if the colonialists’ understanding of Christianity could be used to justify rape, murder, theft, and empire then their understanding of Christianity is completely wrong.</ref>, религиозната нетолерантност<ref>[http://books.google.com/books?id=cDdpTcyJtxMC&pg=PA641 The Philosophy of Sarvepalli Radhakrishnan], by Paul Arthur Schilpp, page = 641</ref>, унижаването на жените<ref>[http://www.sacred-texts.com/wmn/wb/ ]</ref>, оправдаване на насилието<ref>Clarke, Arthur C. & Watts, Alan (January), „At the Interface: Technology and Mysticism“, Playboy (Chicago, Ill.: HMH Publishing) 19 (1): 94, ISSN 0032 – 1478, OCLC 3534353</ref>, оправдаване на хомофобията<ref>[http://religions.pewforum.org/comparisons U.S. Religious landscape survey], 2008 The Pew Forum on Religion & Public Life</ref>. Сред известните критици на християнската религия на морална и етическа основа са философи като [[Бъртранд Ръсел|Бертран Ръсел]] и [[Фридрих Ницше]].
Думата „християнство“ произлиза от [[Древногръцки език|древногръцката]] дума χριστιανός<ref name="name">Elwell/Comfort. ''Tyndale Bible Dictionary'', p. 266, 828.</ref>, което означава „последовател на Христос“, сиреч „християнин“. Самият корен на думата е ''Χριστός'' (Христос), което означава „помазан“. Помазването с елей е символичното признаване от Светия Дух. В гръцката Септуагинта тази дума е използвана, за да преведе еврейското מָשִׁיחַ (Месия), което означава „един, който е помазан“.
 
За първи път понятието християнин е използвано по отношение на овитеИсусовите последователи в град Антиохия в около 44 година сл. Хр. {{цитат|Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.|Нов Завет, Деяния на апостолите, 11:26}}
 
Наименованието е било дадено от жителите на Антиохия на ИовитеИсусовите последователи, вероятно с цел присмех. В Новия завет учениците са били известни помежду си като „братя“, „верните“, „избраните“, „светиите“, „вярващите“. Най-ранната записана употреба на понятието „християнство“ (от [[древногръцки език|древногръцката]] дума ''χριστιανισμός'') е около 100 година сл. Хр. от Игнатий от Антиохия.
 
=== Терминът на иврит ===
Тъй като припознаването на Месията като ИИсус не е прието в юдаизма, терминът в [[Талмуд]]а за християните на [[иврит]] е ''נוֹצְרִי'', ''no-tsri'' – „назаряни“, първоначално произтичащ от факта, че ИИсус идва от село [[Назарет]] в [[Галилея]].<ref>[http://www.etymonline.com/index.php?term=nazarene Nazarene] at Etymology Online</ref>
 
=== Терминът на арабски ===
Едно от най-ранните писания, прието за кредо, е Апостолският символ на вярата, който се използва от редица християнски деноминации с цел богослужение и вероучение. Той е приет в западната традиция в литургията на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата]], [[Лутеранство|Лутеранската]], [[Англиканска църква|Англиканската]] църкви и [[Западно и средноевропейска епархия|Западната православна епархия]]. Използва се още от [[Презвитерианство|презвитериани]], [[Методизъм|методисти]] и [[Конгрешанство|конгрешани]].
 
„Апостолският символ“ на вярата се базира на старо ''Римско кредо''. Тъй като в първоначалния му вид в него не били взети под внимание някои [[Христология|христологични]] въпроси, се наложило дефинирането им в по-късни периоди. „Апостолският символ“ не казвал нищо изрично за божествеността на ИИсус или на Святия Дух. Това било удобно за [[Арианство|арианите]] и [[унитарианство|унитарианци]]. Не били изяснени и редица други теологични въпроси, които се превърнали в обект на диспути векове по-късно.
 
В отговор на арианството възниква „Никео-Цариградският символ“ на вярата, формулиран на съборите в [[Никея]] и [[Константинопол]] през [[325]] и [[381]] година. Този символ е одобрен като общохристиянски на събора в [[Ефес]] през [[431]] година.
[[Десетте заповеди]] са [[библейски]] принципи, които се отнасят за [[етика]]та и [[поклонение]]то и имат основна роля в [[юдаизъм|Юдаизма]] и повечето форми на християнството. Десетте заповеди включват поръчението за поклонение единствено пред Бог, за спазването на [[събота|библейската събота]], включват забрана на [[Идолопоклонничество|идолопоклонството]], [[богохулство]]то, убийството, кражбата и изневярата. При различните групи християни има известни разлики в интерпретирането и номерирането на заповедите.
 
=== ИИисус Христос ===
{{основна|Иисус Христос}}
 
[[Файл:Christ Carrying the Cross 1580.jpg|мини|195п|ИИисус Христос ([[Ел Греко]])]]
Основното убеждение в християнството е вярата в ИИисус като Божий Син и [[Месия]] (Христос). Наименованието „Месия“ произлиза от еврейската дума מָשִׁיחַ (машия), която означава „помазания“. Гръцкият превод на Месия е ''Χριστός''<ref>В Септуагинта, което е предхристиянският гръцки превод на еврейските свещени книги, ''χριστός'' означава някой, който е свещенодействено помазан. Сравни със съвременната гръцка дума за „помазан“ ''χρισμένος''. При написването на Новия завет на гръцки ''Χριστός'' е смисловоопределен превод на еврейската дума ''משיח'' (''mašīaḥ''), която е от глагола ''משח'' (''mashákh'') - „помазвам“. В този смисъл, българският смисловоопределен превод би бил „Помазаният“ или „Помазаникът“.</ref> и е първоизточникът на българската дума Христо̀с.
 
Християните вярват, че като Месия ИИисус е помазан от Бог да бъде Спасител на човечеството. Поради това християните смятат, че с първото идване на Христос се изпълняват [[Месиански пророчества|месианските пророчества]] от [[Стар завет|Стария завет]]. Християнското схващане за Месия се различава значително от съвременното такова в [[юдаизъм|юдаизма]]. Основното християнско убеждение е, че чрез вярата и приемането на смъртта и възкресението на ИИисус грешните хора могат да бъдат помирени с Бог. На тях е предложено спасение и обещание за вечен живот.
 
Макар че в първите години на християнската история е имало много диспути върху същността на ИИисус, християните като цяло вярват, че ИИисус е Бог в плът – едновременно „истински Бог и истински човек“ (напълно божествен и напълно човек). ИИисус става напълно човек във всяко отношение. Той преминава през болките и изкушенията на смъртен човек, но не съгрешава. Бидейки напълно Бог, Той побеждава смъртта и се връща към живота при [[възкресение]]то. Според [[Библия]]та, след като ИИсус е бил възкресен от мъртвите, Той се е понесъл към небето, където е седнал отдясно на Бога и ще се завърне окончателно, за да изпълни останалата част от месианските пророчества – възкресението на мъртвите, последния съд и установяването на Божието царство.
 
Според [[Евангелие|Евангелията]] на [[Матей (евангелист)|Матей]] и [[Лука (апостол)|Лука]] ИИисус е бил заченат от [[Свети Дух|Светия Дух]] и се е родил във Витлеем от девицата [[Богородица|Мария]]. За детството на ИИсус се споменава малко в [[канон (религия)|каноничните]] [[Евангелие|евангелия]] ([[Матей (евангелист)|Матей]], [[Марко (евангелист)|Марко]], [[Лука (апостол)|Лука]] и [[Йоан (евангелист)|Йоан]]). В тях е описана най-вече неговата зряла възраст и особено последната седмица преди смъртта Му (наречена [[Страстна седмица]]). Библейското повествование на ИовотоИсусовото служене сред хората започва с [[кръщение]]то му от [[Йоан Кръстител]] и изброява чудеса, които върши: на сватбата в Кана Галилейска превръща водата във вино, изгонва бесове от обсебени и изцелява болни. Наред с описанието на извършените от Него множество дела се привеждат и Неговите поучения (напр. [[проповед на планината]]); разказва се и за избирането на дванадесетте апостоли.
 
=== [[Света Троица|Триединството]] ===
[[Света Троица|Триединството]] е понятие, което се отнася за учението, че съществува един Бог, включващ в Себе Си три отделно, вечно съществуващи личности („[[ипостас]]и“): [[Бог Отец|Отец]], [[Исус|Сина]] (въплътен в [[Исус|ИИсус Христос]]) и [[Свети Дух|Святия Дух]]. Заедно тези три личности понякога биват наричани [[Божество]]то.
 
Триединството е съществена доктрина на масовото християнство. „[[Бог Отец|Отец]], [[Исус|Синът]] и [[Свети Дух|Святият Дух]]“ представят едновременно [[иманентност]]та и [[трансцендентност]]та на Бога. Вярва се, че Бог е безкраен и че Божието присъствие може да се възприеме чрез действията на ИИсус Христос и Святия Дух. Според тази доктрина Бог не може да се раздели в смисъл, че всяка личност представлява една трета от цялото; докато в същото време всяка личност бива считана за напълно Бог. Трите личности са всяка вечни и всесилни.
 
Думата „триас“, от която произлиза „троица“, за първи път се появява в писанията на [[Теофил]] от Антиохия. Той пише за "Триединството на Бог ([[Бог Отец|Отеца]]), Неговото Слово ([[Исус|Сина]]) и Неговата мъдрост ([[Бог Отец|Святия Дух]]). Възможно е понятието да е било използвано и преди това време. След това то се появява в писанията на [[Тертулий]]. През следващия век думата се използва по-често.
Според доктрината и трите лица ([[ипостас]]и) имат еднакво и единно Божествено естество. Това естество не е разделимо, а по-скоро всяко лице притежава това естество. Различията са по произход (не във времеви смисъл) и взаимоотношенията между лицата – Отец е нероден, Сина е вечно раждан от Отца, Духа е вечно произхождащ от Отца и вечно изхождащ от Отца и от Сина. Самото свойство на Божието съществувание е да съществува като Света Троица.
 
„Роден“ не се отнася за раждането на [[Исус]] от Мария, но за вечно и божествено „раждане“ преди сътворението. Бог-Син е съществувал вечно преди да приеме човешки вид или да се въплъти. При спора с [[Арианство|арианите]] ортодоксалната формулировка е гласяла, че „не е съществувало време, когато [[Исус|Синът]] да не е съществувал.“
 
Основа на християнската вяра е поселението на Св. Дух в душата на човека, вследствие на което оттам биват изгонени страстите и грешните наклонности и човек става т.нар. ново, обожествен, богосвързан. От момента на приемането на Св. Дух, човек заживява нов живот като член на Църквата, или иначе казано – Невестата Христова. Той отдава целия си живот в ръцете на Бога, като признава себе си за паднал, слаб и нуждаещ се от Божията подкрепа за всяко свое действие.
; Адвентните схващания: Както повечето протестанти Адвентистите от седмия ден подкрепят една по-обща дефиниция за Триединството. Тя гласи следното: „Има един Бог – [[Бог Отец|Отец]], Син и Свят Дух – единство от три съвечни личности. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, стоящ над всичко и винаги присъстващ. Той е безкраен и извън човешкото разбиране, но все пак познат чрез откровението на Себе Си. Навеки е достоен за поклонение, обожание и служене от цялото творение.“ Бог, вечният Отец, е Творецът, Източникът, Вседържителят и Суверенът на цялото творение. Той е справедлив и свят, милостив и пълен с благодат, бавен на гняв и изобилстващ с постоянна любов и вярност. Качествата и силите, изявени в Сина и в Светия Дух са също откровения на [[Бог Отец|Отец]].
 
:Вечният Бог-Син е въплътен в [[Исус|ИИсус Христос]]. Чрез Него са сътворени всички неща, чрез Него е изявен Божият характер, спасението на човечеството е осъществено чрез Него и светът ще бъде съден чрез Него. Вечният и истински Бог става и истински човек – [[Исус|ИИсус Христос]]. Той е заченат от [[Свети дух|Святия Дух]] и е роден от девицата Мария. Живял е и е изпитал изкушения като човешко същество, но е дал идеален пример за Божията правда и любов. Той е изявил Божията сила чрез чудесата, които е извършил, и е утвърден като Божия избран Месия. Доброволно е страдал и е умрял на кръста за нашите грехове и вместо нас. Възкресен е от мъртвите и е издигнат за свещеник в небесното светилище, за да служи за нас. Той ще дойде отново в слава за окончателното избавление на Своя народ и за възстановяването на всички неща.
 
:Бог-вечният [[Свети дух|Дух]] е действал с [[Бог Отец|Отец]] и Сина при сътворението, въплъщението и изкуплението. Той е вдъхновявал писателите на Писанията. Изпълвал е живота на Христос със сила. Изпитвал е и е осъждал човешките същества, подновявал е и е преобразявал по Божие подобие онези, които откликват. Изпратен от [[Бог Отец|Отец]] и Сина, за да бъде винаги със Своите деца, Той дава духовни дарби на църквата, дава и сила за свидетелстване за Христос и в хармония с [[Библия|Писанията]] води църквата към истината.
 
:Разликата между общоприетите от християнството схващания за [[Света Троица|Триединството]] и тези, които [[Църква на адвентистите от седмия ден|адвентистите от седмия ден]] покрепят, се състои основно в отношенията между трите личности. Адвентистите вярват, че тъй като и трите личности са вечни, не е възможно една от тях да е дала началото на друга. Поради тази причина [[Исус]] не е възможно да е бил заченат от [[Бог Отец|Отец]], нито [[Свети дух|Святият Дух]] да произлиза от Сина или [[Бог Отец|Отец]], тъй като и Тримата съществуват от вечността. Според някои християнски философии<ref>[http://www.theopedia.com/Procession_of_the_Holy_Spirit ''Theopedia, статия Procession of the Holy Spirit'']</ref> Святият Дух постоянно произтича от [[Бог Отец|Отец]], като по този начин Той бива представен за по-нисш от Него. Адвентистите разбират израза в Йоан 15:26: „Духът на истината, Който изхожда от Отца“, че [[Бог Отец|Отец]] и Синът постоянно изпращат [[Свети дух|Святия Дух]]. Тези думи обясняват отношенията между трите вечни личности на Триединството.
 
==== Нетринитарни схващания ====
 
=== Спасението ===
[[Файл:Bloch-SermonOnTheMount.jpg|мини|300п|Исус Христос проповядва спасение ([[проповед на планината]])]]
Повечето [[християнин|християни]] вярват, че [[спасение]]то от [[грях|греха]] и [[смърт]]та е достъпно чрез [[вяра]] в [[Исус Христос|И Христос]] поради Неговата изкупителна жертва на кръста, където Той е „платил“ за нашите грехове. [[Стар завет|Старозаветната]] служба в [[светилище]]то е била [[символ]] на [[изкупление]]то за [[човечеството]], осъществено чрез саможертвата на Господ [[Исус]]. Както агнета без недостатък са били принасяни поради греха на човеците, така ИИсус се е пожертвал за хората, макар че самият Той е бил без грях. След възкресението си [[Исус|Христос]] застава „отдясно на Бога“ и извършва т.нар. [[посредническа служба]]. Както свещениците в [[Стар завет|старозаветното]] [[светилище]] са принасяли благоуханен [[тамян]] на Бог, така сега ИИсус изпълнява застъпническа служба за хората и представя техните [[молитва|молитви]] пред [[Бог Отец|Отец]].
 
[[Исус]] е наречен в библейската книга „Евреи“ вторият [[Адам]]. Както Адам съгреши и грехът навлиза на земята, така ИИсус е бил единственият човек без [[грях]], Който е можел да спаси [[човечество]]то чрез изкупителната [[жертва]]. Библията казва, че заплатата на греха е смърт и вместо човекът да понесе вечната [[смърт]], сам Бог умря за него.
 
Библията говори, че „Бог не гледа на лице“ и че спасението е валидно за всички хора. Това обяснява и апостол [[Павел от Тарс|Павел]] в [[Нов завет|новозаветните]] книги – [[Божи народ|Божият народ]] не е избран по външни белези и родство. Той е духовен народ, който приема Божията жертва и живее според принципите на небето.
 
Самият процес на осъществяване на [[спасение]]то бива разбиран по различни начини. Обикновено той се свързва с изповед на греховете и заличаването им чрез приемане жертвата на ИИсус ([[оправдание]]).
 
Някои [[Протестантство|протестанти]], като [[Църква на адвентистите от седмия ден|адвентистите от седмия ден]], считат, че спасението е процес за цял един живот и окончателно ще завърши при [[Второто пришествие]] на ИИсус. Те смятат още, че [[изповед]]та на греховете трябва да се извършва единствено пред Бог, че оправданието на греховете е единствено чрез [[вяра]] и че съществена роля в спасението има процесът на [[освещение]] (възстановяване на Божия образ в човека).
 
==== Сотериология ====
Клон на християнската теология, който се занимава със [[спасение]]то и [[изкупление]]то, се нарича [[Сотериология]]. Думата произхожда от гръцката дума „sōtērion“ („спасение“) и „sōtēr“ („[[спасител]]“, „[[изкупител]]“) + наставката „-логия“.
 
Приложена към [[Християнска теология|християнската теология]] [[сотериология]]та изследва ролята на [[Исус Христос|Христос]] като спасител и изкупител. Тя често се концентрира върху изкуплението и [[опрощение]]то, но също изследва и природата на Божиите спасителни действия спрямо човешките същества. Изследването на [[християнска сотериология|християнската сотериология]] може дори да включва бъдещето на творението в аспекта на мисълта за спасение като запазване и освобождаване.
 
Съществуват разнообразни гледни точки по въпросите на [[сотериология]]та сред основните групи християнски [[Християнска деноминация|деноминации]] – едновременно между римокатолиците и протестантите и от друга страна в самото протестантство. От значение е да се отбележи дебатът между Калвинисти и [[Арминианизъм|Арминианисти]], при който се коментират дефиниции за греховност, предопределеност, и изкупление, но най-вече за оправдание.
| Оправданието е ограничено до онези, които са предопределени да се спасят и завършва с Христовата смърт
| Оправданието на всички хора завършва с Христовата смърт
| Оправданието е възможно за всички чрез Христовата смърт, но може да бъде завършено единствено чрез избора на вяра в Исус.
|- style="background:#f7f7f7;"
| '''Обръщане към вярата'''
Книгите на Библията, които биват считани за вдъхновени, се различават в юдаизма, римокатолицизма, православието и протестантството. Поради тази причина различните вери определят канона по различен начин, макар да има значително припокриване. Тези разлики са отражение на редица традиции и съвети, които са били проведени по въпроса. Всяка версия на Библията включва книгите на [[Танах]], по-известен сред християните като Стария завет. Някои от книгите на [[Танах]] са разделени на няколко книги в християнския канон. Римокатолицизмът и източното православие включват към канона, като допълнение към Стария завет, и второканоничните книги от гръцкия превод на [[Танах]] – [[Септуагинта]]та. Тези допълнителни книги се считат за [[апокриф]]ни от протестантските църкви (според които те не трябва да служат за основа на вярата). Някои версии на Библията включват допълнително секция с апокрифна литература между Стария и Новия завет. Новият завет, написан оригинално на [[Койне|койне гръцки език]], съдържа 27 книги. Всички [[църкви]] са в съгласие за неговото съдържание.
 
Други традиции поддържат и други канони. Етиопската Православна Теуахедо църква поддържа два канона – тесен (който е по-обхватен от Библията) и широк, който има още повече книги. [[Църква на Исус Христос на светиите от последните дни|Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни]] (понякога позната като [[мормони|Мормонска Църква]]) поддържат в своя канон още три извънбиблейски книги, които те считат за боговдъхновено слово: [[Книга на Мормон|Книгата на Мормон]], [[Учения и завети]] и [[Скъпоценният Бисер]]. [[Гностицизъм|Гностиците]] са използвали голямо количество книги извън ортодоксалния канон една от които е най-известна като евангелието според Тома.
 
Въпреки че християните са почти напълно съгласни за съдържанието на Библията, такъв консенсус не съществува по отношение на нейното тълкувание (иначе казано – екзагезис).
=== Източно православие ===
{{Основна|Православие|Православна църква}}
Източното православие счита себе си за автентичната Църква, която [[Иисус Христос|И Христос]] е основал заедно със своите благовестници. Както е каноническият израз, тя е „едната, света, вселенеска/съборна/католическа<ref>„Католическа“ е понятието, което е с гръцки произход. На български бива превеждано като „съборна“ или „вселенска“.</ref> и апостолска Църква“. И тъй като Църквата, която се оглавява от римския епископ, също е католическа (носител е на този един от четирите белега, определени за пръв път на [[Втори Вселенски събор|Втория вселенски събор]] от 381 г. след Христа), за отлика тя се нарича Римокатолическа църква. За да бъде една църква католическа, трябва да се счита, че нейното послание е отправено към всекиго без изключение, тоест – да бъде всеобща и всеобхватна, което е и значението на гръцката дума ''καθολικός''. Каква е Църквата, чиито последователи са нейните миряни, се засвидетелства в [[Никео-цариградски символ на вярата|символа на вярата]].
 
=== Протестантство ===
=== Възстановително движение ===
{{Основна|Църква на Исус Христос на светиите от последните дни|Свидетели на Йехова}}
Църквите, които попадат тук, се раждат като реакция спрямо протестантството и в този смисъл не принадлежат на онова протестантство, което от своя страна е реакционно спрямо римокатолицизма. Като такива могат да бъдат определени: Ученици на Христос, новоевангелисти, йеховисти, последователи на [[Църква на Исус Христос на светиите от последните дни|Църква на Христос на светиите от последните дни]] и др.
 
Реставрационистите, които са исторически свързани с Протестантската реформация, не се описват като църкви, които реформират друга християнска църква, която съществува от времето на ИИисус, а като обновяващи църквата, която (според тях) се е изгубила в определено историческо време. Реставрационистите включват вероизповеданието [[Църкви на Христос]] (с 2,6 милиона членове), [[Последователи на Христос]] (с 800 000 членове), Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, често наричани още мормони (13 милиона членове) и Свидетелите на Йехова (с 6,6 милиона члена). Въпреки че реставрационистите имат някои основни прилики, често техните доктрини се отличават значително една от друга.
 
Горните направления не са без изключения. Някои протестанти определят себе си просто като християни или новородени християни. Те стоят надалеч от изповеданията на много от протестантските общности, възникнали по време на Реформацията, като назовават себе си „не-доминационни“. Често такива общности са основани от единични пастори и имат слаба връзка с историческите вероизповедания (баптисти, методисти, англикани и др.) Някои англикани биха се изненадали ако ги наречете протестанти; те настояват да бъдат възприемани като католици под името името „англо-католици“ И последно – няколко малки общества наричат себе си подобно на римо-католическата църква – като например старокатолиците, които обаче не се намират в общение с Рим.