Ангеларий Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Български светци; Добавяне на Категория:Средновековни български светци, ползвайки HotCat |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 10x кавички, 9x тире, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 24:
}}
'''Ангеларий Охридски''' ({{Lang|el|Αγγελάριος Αχρίδας}}) е средновековен книжовник, почитан като светец от Българската православна църква, един от светите седмочисленици. Той е сред учениците на [[архиепископ]] [[Методий]], съумяли да намерят убежище в княжество България след разгрома на кирило-методиевото дело във [[Велика Моравия]]. Той е почитан като един от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]], култът към които с голяма вероятност е поставен през първата половина на XIII век от [[охрид]]ския архиепископ [[Димитър Хоматиан]]. Писмените сведения за живота на този православен светец са дотолкова оскъдни и лишени от по-конкретни факти, че някои автори се съмняват в това дали Ангеларий е реална историческа личност. В [[Берат|Белград]] (дн. Берат) в старата българска област [[Кутмичевица]] се пазят мощите на българските просветители учениците на [[Кирил и Методий]]
Не е известно кога Ангеларий е причислен към кръга от български светци. Интересното е, че не са открити никакви податки за религиозна почит към него преди да бъде развит култът към св. Седмочисленици. Ангеларий не е почетен със самостоятелно житие, нито са познати [[похвално слово]] или друг тип творба, писани в негова чест през Средновековието. Името му не се среща в нито едно старобългарско съчинение от периода IX-Х вв., а и датата на неговата смърт не влиза в българския църковен календар. Тези факти са доста учудващи предвид огромната популярност, с която неговата личност би трябвало да се ползва през [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Ангеларий умира в [[Плиска]] в 886 г. малко, след като Методиевите ученици пристигат при княз [[Борис I|Борис]] и ситуацията предполага той да бъде превърнат от тях в един от първите собствено български [[светец|светци]]. Нещо повече: култът към него би трябвало да е доста разпространен
Първият средновековен автор, който изобщо споменава Ангеларий, е [[Теофилакт Охридски]] през втората половина на XI век в своята най-популярна днес творба
"...''те'' (Константин-Кирил Философ и Методий) ''открили славянската азбука, превели боговдъхновителните Писания от елински език на български и се постарали да предадат божествените знания на по-способните си ученици. Сред тях избраните и
На това място разказът за Ангеларий свършва и Теофилакт Охридски пропуска да опише дори неговото погребение. Не е трудно да се забележи, че той съобщава за ученика на Методий без задължителните за един житиен текст възторжени описания, хиперболи, славословия и [[агиография|агиографски]] похвати, които включват истории с чудеса, извършени от мощите на светеца. Ангеларий просто е една маргинална личност, спътник на истински интересуващия Теофилакт духовник – свети Климент.
Както е известно, Теофилакт Охридски съставя своето произведение за св. Климент на гръцки език. На практика Пространното житие на Климент Охридски е представител на [[византийска литература|византийската литература]]. Във времето на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] житието не е преведено на български език и поради това остава изолирано и напълно непознато. Вероятно това е причината известно време, след като Теофилакт завършва творбата си, Ангеларий все още да не е популярен сред българското общество. Така например през 1211 г. името му е пропуснато при изготвянето на един официален документ на [[Българска православна църква|Българската църква]]
Между 1216 и 1234 гг. [[Българска православна църква|Охридската архиепископия]] се оглавява от Димитър Хоматиан, който също като своя предшественик Теофилакт е дълбок почитател на Климент и неговото духовно дело. Йерархът на Охрид написва на свой ред житийна творба за най-значимия светец на своя град, която в много отношения е повлияна от произведението на Теофилакт. В неговото [[Жития на Климент Охридски|Кратко житие на Климент Охридски]] името на Ангеларий естествено се появява:
Изключителната непопулярност на Ангеларий в сравнение с вековната почит към Климент и Наум Охридски може да се корени в преждевременната му смърт в Плиска, при която не остават следи от неговото духовно и просветно дело. Но известно основание има и предположението, че той е плод на творческата изобретателност на Теофилакт Охридски и поради това му е отредено едно почти анонимно битуване в българските [[българска литература|литература]] и църковен живот между IX и XIV в.
Ред 42:
Според Теофилакт Охридски след смъртта на архиепископ Методий [[източнофранкско кралство|източнофранкското]] духовенство в Моравия залавя неговите последователи и провежда публични дебати за т. нар. [[filioque]], т.е. дали творческото начало е единствено у Отца или и у Сина. Дебатите имат за цел единствено да бламират учениците на Методий, след което те са хвърлени в тъмница и се подлагат на мъчения. Тук се намесва Господ и спомага за освобождаването на Климент, Наум и Ангеларий. Те са пуснати голи и боси на моравската югоизточна граница, след което преминават р. Дунав и се отправят към най-близкото българско селище Белград. Интересно е да се отбележи, че тази история се появява за пръв път у охридския архиепископ. Когато става въпрос за установяването на Методиевите ученици в България, произведенията от Първата българска държава, изглежда, предлагат съвсем друга версия. Т. нар. [[Жития на Наум Охридски|Най-старо житие на Наум Охридски]] от началото на Х век. свидетелства за това, че източнофранкският клир продава всички ученици на наскоро починалия архиепископ Методий в робство. Те са заведени във [[Венеция]], за да бъдат препродадени и там са разпознати и закупени от един византийски сановник, който ги изпраща при [[император]] [[Василий I Македонец|Василий I]]. Василевсът им връща свободата и ги поставя на служба към [[Вселенска патриаршия|Константинополската патриаршия]], но една част от тях решават да заминат за България. Василий I им предоставя тази възможност.
В житието, което се приема като изключително ценен и достоверен източник за живота на Наум и Климент, няма и една дума за това, че двамата светци достигат Плиска по друг път. За неговия неизвестен нам автор Ангеларий изобщо не съществува, но той съобщава за други следовници на славянския апостол Методий, които пристигат в държавата на княз Борис. С това той предава един доказан исторически факт, тъй като един такъв ученик, неупоменат в никое от цитираните тук жития, е известен на науката – това е епископ Константин (Преславски). Исторически вярно изглежда и сведението, че учениците на Методий пристигат първо във византийската столица и по-късно преминават българо-византийската граница като служители на Патриаршията. През 80-те години на IX век основаната наскоро [[Българска православна църква|Българска архиепископия]] все още се намира в незавидното положение на подчинена спрямо константинополския патриарх и тази зависимост се изразява в редовното инфилтриране на византийски свещенослужители в България. По този начин в българския диоцез са изпращани архиепископът и епископите на България, свещеници и монаси. Най-силният аргумент срещу Теофилактовия вариант на събитията е собственото му съобщение за окаяния вид, в който Климент и съратниците му достигат Белград и фактът, че според него други последователи на Методиевото учение не успяват да достигнат Плиска. Как тогава в България попадат най-старият превод на Евангелието, писан на глаголица, житията на Константин-Кирил и Методий, Константиновите произведения
И така как славянските учители, променили завинаги облика на Българската църква, се озовават в столицата Плиска? Въпросът е основателен, тъй като, ако се гласува доверие на Теофилактовата версия, трябва също така да се приеме, че и неговата информация за Ангеларий е достоверна. Сред изследователите се е наложила практиката двата предадени тук разказа да бъдат събирани в един и така да се изтъква, че повечето свещеници, обучени от Методий, пристигат в България, минавайки през Константинопол. Съвсем самостоятелно от тях тримата му най-изявени ученици напускат Велика Моравия през Дунава и достигат двора на княз Борис по-рано. Тази хипотеза не може да бъде потвърдена от който и да е наративен източник, тъй като никъде двете пътувания не са предадени като паралелно случили се събития. По всичко личи, че разказът на Теофилакт измества онзи от IX-Х век и просто променя историята.
Ред 50:
== Литература ==
* ŠKOVIERA, Andrej. Svätí slovanskí sedmopočetníci. 1. vyd. Bratislava: Slovenský komitét slavistov – Slavistický ústav Jána Stanislava SAV, 2010. 247 s. ISBN 978-80-89489-02-2.
* Andrej Škoviera: ''Svätý sedmopočetník Angelár – náš neznámy apoštol''. In: Život slova v dejinách a jazykových vzťahoch. (K sedemdesiatinám profesora Jána Doruľu). Ed. Peter Žeňuch. Bratislava: Slavistický kabinet SAV, 2003, s.134
== Външни препратки ==
* {{икона|ru}} [http://www.pravenc.ru/text/Ангеларий.html Ангеларий Охридский – В:
* [http://www.grkat.nfo.sk/Texty/sedmopocetnici.html Andrej Škoviera: ''Свети седмопочетници'']
|