Аул на хан Омуртаг: Разлика между версии

'''Аулът на хан Омуртаг''' (или Омуртагов аул <ref>Голяма енциклопедия България, т. 8, Българска Академия на науките, Научно информационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012, с. 3194. ISBN 978-954-8104-30-2 (т. 8)</ref>) е военно укрепление (укрепен български дворец), изграждането на който се свързва със строителните дейности на хан [[Омуртаг]] през 822 година. Той е произведение на [[Плисковско-преславска култура|Плисковско-Преславската култура]]. Смята се, че това е [[дворец]]ът, споменат в [[Чаталарски надпис|Чаталарския надпис]]. Аулът се свързва и с предходен културен пласт датиран в IV-V век, който говори за готско присъствие в района. През 1976 г. тук е открита [[църква]] от IV век със запазени останки от най-ранните християнски [[стенопис]]и по българските земи.

Аулът е изграден през 822 г. по време на управлението на хан Омуртаг. Построен по модела на столицата на [[Първа българска държава|първата българска държава]] [[Плиска]]. Южната част на голямата готска църква е пресечена от [[палисада]]. Разкрито е пространство около половин декар, което според учените е представлявало езическо култово съоръжение, където са правени [[жертвоприношение|жертвоприношения]]. Открит е каменен блок, върху който е оформен канал за изтичане на кръвта на жертвените животни. Открити са и кости на кучета и зайци вероятно принесени в жертва. Все още не е изяснена ролята на аула във военната система на първата българска държава.