Атанасие Стойкович: Разлика между версии

'''Атанасие Стойкович''' ({{lang|ru|Афана́сий Ива́нович Стойкович}}; род. 12 юли 1773 г. - – поч. 6 септември 1832 г.) е руски учен и преподавател от сръбски произход<ref>[http://servo.aob.rs/eeditions/CDS/Razvoj%20astronomije%20kod%20Srba/7/pdfs-s/25.pdf Пејовић, Надежда и Жарко Мијајловић. Књиге Атанасија Стојковића у виртуелној библиотеци Математичког факултета, Зборник радова конференције “Развој„Развој астрономије код Срба VII”VII“, Београд, 18- – 22. април 2012, уредник М. С. Димитријевић, Публ. Астр. друш. “Руђер„Руђер Бошковић”Бошковић“ бр. 13, 2014, с. 548] - – „постоји брдо које носи презиме једног Србина – Атанасија Стојковића“</ref><ref>[http://stnmedia.ru/?id=19527 Славенко Терзич: «Сербский„Сербский народ прошел свою Голгофу»Голгофу“] – - “С„С конца XVIII и до начала XX столетия несколько выдающихся профессоров ваших университетов были также сербами, например, физик Афанасий Стойкович…”Стойкович…“</ref><ref>[http://old.kubsu.ru/University/departments/FISMO/NOC_and_Labours/Severokavkaz/sbornic_2010.pdf Птицын А. Н. Переселенцы из южнославянских земель Австро-Венгерской монархии в России XIX в., в: Проблемы новистики и исторического славяноведения, Краснодар 2010, с. 72“], „серб из Срема Афанасий Стойкович“</ref>, съосновател и втори ректор на [[Харковски университет|Харковския университет]]<ref>[http://www.univer.kharkov.ua/ua/general/our_university/rectors?cat=2&ofs=0 Стойкович Афанасій Іванович] {{икона|uk}}]</ref>.

Заедно с [[Василий Каразин]] са в основата на създаването на Харковския университет, и в частност - – в катедрата по физика, метеорология и астрономия. През 1812 г. заедно с [[Христофор Ромел]] организира „Общество на науките“ към университета с две отделения – естествени и словесни.

От 1809 г. е член-кореспондент на Императорската академия на науките (ИАН) в Санкт Петербург (днес: [[Руска академия на науките]]). По предложение на [[Александър Шишков]] от 1828 г. е действителен член на [[Руска академия|Руската академия]], влята по-късно в ИАН.