Роза Паркс: Разлика между версии

Паркс става известна с отказа си на 1 декември 1955 г. да се подчини на автобусен шофьор и да освободи мястото си на бял мъж. По това време съществува сегрегация и в автобусите на южните щати, белите седели в предната част, а чернокожите - в задната. Роза Паркс седяла в частта за чернокожи, но местата за бели свършили и шофьорът я накарал да стане. Тя отказала. Последвалото ѝ арестуване за [[гражданско неподчинение]] води до т.нар. [[автобусен бойкот в Монтгомъри]], призоваващ всички цветнокожи хора в Монтгомъри да не използват автобуси, което става голям проблем за градския транспорт, защото цветнокожите са най-голямата група пътници, от която зависи бюджетабюджетът на градския транспорт. В продължение на почти една година, от 5 декември 1955 г. до 20 декември 1956 г. по-богатите семейства с коли се организират и водят деца на училище, а хора - до работа и обратно, а доброволци охраняват апартамента на Роза денонощно. По това време тя и брат ѝ, с когото живее, са освободени от работа и в продължение на няколко месеца гладуват, докато доброволците не забелязват, след това тя живее от дарения на местното обществонаселение. След като делото приключва и тя е призната за невинна, автобусният бойкот в Мнонтгомъри се превръща в едно от най-големите и успешни масови движения против [[расова сегрегация|расовата сегрегация]], чиято специална организация, която да се грижи за бойкота (''Гражданско обединение на Монтгомъри за подобряване на расовите връзки''), е ръководена от [[Мартин Лутър Кинг]].