Реформи (1899 – 1905): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 52:
„Реформи“ излиза в тираж от 8000 броя и се разпространява в цялата страна. Абонати на вестника има и в чужбина – от Москва и Кайро до Лондон и Сан Франциско.<ref>Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 37.</ref>
 
След разцеплението на ВМОК на [[Десети македоно-одрински конгрес|Х конгрес]] на комитета, вестникът остава под контрола на крилото на генерал [[Иван Цончев]], а от IV 27 крилото на [[Христо Станишев]] започва да издава вестник под същото „Реформи“, от който не са запазени броеве.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref> Вестникът на генерал Цончев е под редакцията на [[Илия Гологанов]],.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35.</ref> а тозиВестникът на Станишев е под редакцията на [[Георги Влахов]].<ref>Панайотов, Любомир, Константин Пандев, Надежда Недкова. Михаил Герджиков: спомени, документи, материали. Издателство Наука и изкуство, 1984, стр. 179.</ref> Той спира след [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]], тъй като е упрекван в пречене на освободителното дело с агитацията си срещу въстание.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 181.</ref><ref>{{cite book |title= Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1966 |publisher=Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство |location= София |isbn= |pages=231 - 232 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
 
== Бележки ==