Богомил (село): Разлика между версии

. Най-забележителният паметник в землището на селото е текето, запазено, макар и в недобро състояние. Интересно е, че след Освобождението текето е превърнато в християнски храм, като преддверието му е затворено и превърнато в апсида, а един от ажурните прозорци е бил превърнат във врата. По стените и днес личат още стенописи на украса и кръстове. След като текето е върнато към предишното му състояние, църковните книги и утвар били прибрани от местните хора и засега не могат да бъдат открити. През 1959 г. на текето е върнато старото предназначение и са поправени внесените конструктивни изменения. Интересно е, че в градежа на сградата са използвани както камъни, така и тухли, които приличат на тези от античността – дебели са около 4 – 5 см, и в градежа са свързвани с дебел пласт бял хоросан. Много е възможно или на самото място или някъде близо да е имало античен градеж. Това е твърде възможно, като се има предвид, че наблизо, през м. Гюрджика, е минавал античен път. В землището на селището живот е имало още от тракийската епоха – на височината Теке баир (Текелията), между Богомил и Овчарово, е имало късноантични крепости и селища от ранножелязната епоха (XII-VI век пр.н.е.), тракийската и римската епохи. Там е открита и гръцка червенофигурна керамика, което подсказва за интензивни търговски отношения с древните гръцки градове по Егейския бряг. Много интересни са и непроучените данни за съществуването на каменен кръг от забити камъни на баира Юрени, между Богомил и Овчарово, което също говори за един много дълъг поселищен живот тук. За фолклорната култура на Село Богомил също се знае малко. Интересен фактът, че селото е участвало в правенето през есента на курбан на Курбан мост, край новата винарна. В случаи на засушаване хората са излизали в м. Кекебаир, за да правят молебен за дъжд, а в празнични дни се събирали на Хорището, където ставали празничните хора. Срещу тях, на полегатия склон, имало големи брястове, край които се събирали хората