Бранимир Орманов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
Ред 28:
Бранимир Орманов е роден на [[30 септември]] [[1914]] г. в град Омуртаг<ref>Източник за тук и за много други текстове: Биография на Бранимир Орманов, предоставена от сина му Чавдар Орманов</ref>. Родителите му са [[Иван Орманов]] и [[Ружа Орманова]]; Бранимир е тяхното 3-то дете, има брат [[Пламен Орманов|Пламен]] и сестра Искра.
 
Баща му Иван Орманов е всестранно надарена личност, ерудиран педагог, отрано прегърнал социалистическата идея. Той е основател на [[БКП|партията]] в [[Стражица]] и е председател на кооперация „Освобождение“, чрез която се изпращат храни за [[Глад в Поволжието (1921-1922)|гладуващите в Поволжието]] ([[СССР]]). За да организира предаването на храните на съветското правителство заминава за [[Одеса]], където посреща корабите. За революционната му дейност е уволнен със забрана за цяла България да бъде учител. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 г. заминава като политически [[емигрант]] в СССР, чийто гражданин става под името Михаил Горов. Той е [[публицист]], кооперативен деец, [[научен работник]] – крупен специалист по аграрните въпроси, [[доктор на икономическите науки]] в СССР. Паметта за Иван Орманов се пази: негови паметници са изградени в Стражица<ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3888---81--26--1963-- "Протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 81 от 26 март 1963 г."]</ref> и в Омуртаг<ref>[http://www.omurtag.bg/bg/aktualno_/parva_kopka_proekt_rzshiryavane_administrativen_centar Документ на Общинската администрация, Омуртаг "„Първа копка”копка“ по проект „Разширяване на административен център гр. Омуртаг ІІ-ри етап“]" от 6 август 2014 г.</ref>, а училището в Стражица до септември [[1990]] г. носи неговото име.
 
Ранното си детство Бранимир прекарва в село (сега град) [[Стражица]], [[Велико Търново|Великотърновско]], където родителите му са учители. 9-годишният Бранимир с майка си Ружа и сестра му Искра също емигрират в СССР през [[1923]] г., като пътуват с параход от [[Истанбул]] за Одеса. По-късно пристига и по-големият брат Пламен, завършил образованието си в [[Германия]].
Ред 84:
През 1983 г. адмирал Орманов получава предложение от председателя на [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|ДКНТП]] [[Начо Папазов]] да поеме поста председател на [[Националния океанографски комитет]]. Той подава рапорт, излиза в [[запас]] и веднага получава назначението. Независимо от това, че тази длъжност е на [[обществени начала]], той се захваща за работа с особено желание и стръв, защото най-после неговата служебна дейност отново е свързана с морето. Прави огромни усилия за сплотяване на всички институти и организации, свързани с морето, за обединяване на усилията им и постигане на най-добри резултати. Работи за установяване на контакти с други [[океанографски организации]] извън пределите на страната, за издигане престижа на българската [[океанографска наука]]. В същото време издава статии по въпросите на международното морско право. Негова заслуга е приемането на България за редовен член на [[Международната морска организация]] (IMO). През този период адмирал Орманов работи активно за издигане нивото и статута на националните институти, работещи в областта на изследване на морето. Постоянните му връзки с [[Института по океанология]] и [[Геологическия институт]] на [[БАН]], [[Института по рибни ресурси]], [[Софийския университет]], ВМФ, [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]] с [[Параходство БМФ]] и други морски организации дава възможност да се концентрират усилията им за издигане на авторитета на България като морска държава и получаване на максимална изгода за икономиката на страната от използването на морските ресурси.
 
В това време адмирал Орманов успява да постигне договореност с [[Норвегия|норвежката]] фирма ''GECO'' за продажба на България на научноизследователския кораб ''Geco Kappa'', брегови [[изчислителен център]] и методика за провеждане на морски геофизични изследвания на световно ниво за символичната сума от 3 милиона долара. Тази фирма в началото на 1980-те години провежда около 60% от световните морски геофизични изследвания. Изгодната за страната оферта не се осъществява поради неразбиране от страна на ръководството на страната. Въпреки всичко по настояването и със съдействието на адмирал Орманов е закупен и преустроен през 1984 г.<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_59.html „Академик”„Академик“: ЧЕТВЪРТ ВЕК ФЛАГМАН НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА НАУКА] – в сайта Морски вестник</ref> научноизследователският кораб „Академик“ за научна работа на [[Института по океанология]] на БАН, който плава. С неговото съдействие е започнато търсене и на изследователска [[подводница]] за нуждите на института, като такава подводница е закупена и въведена в действие през 1987 г.<ref>[http://www.io-bas.bg/submursible_bg.html „Изследователска подводница РС-8“] – в сайта на Института по океанология „Фритьоф Нансен“</ref>
 
Редицата проблеми през целия му живот и в работата нанасят сериозни удари по здравословното му състояние.