Бунавад: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
||
Ред 6:
Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите още в 1920 г. с база [[летище Божурище]] се открива „Отделение за въздухоплаване“, което с царски указ № 40 от 15 юли 1924 г. прераства в „Дирекция на въздухоплаването“. <ref>'''Дреников''', Иван Г., Командирите на Въздухоплаването в България до 1944 г., Издателство КОНТЕКСТ, София, 2004 </ref>Преоборудваните военновременни самолети превозват от 1 до 4 пътника. Закупените за нуждата на Дирекцията 17 нови самолета превозват предимно поща и след неуспешни опити да се открият редовни въздушни пътнически линии, тази идея е изоставена.
От 25 септември 1925 г. започва работата по първото смесено българо-унгарско акционерно дружество „Бунавад“, финансирано от частни капитали, както и немски, на самолетостроителната фирма „Junkers“, разкрила концесионни фабрики в Швеция, Дания, Турция. През 1926 г. българската държава и германският самолетопроизводител [[
От самото начало Бунавадъ предлага пътнически и пощенско-товарни превози. На софийското [[летище Божурище]] на 25 октомври [[1927]] г. става освещаването на авиокомпанията при първия ѝ полет по маршрута [[София]]-[[Русе]]-[[Варна]]. Държавата е представена от о. з. подполковник [[Кимон Георгиев]], доскоро министър на железниците и пощите, чието звание е променено на министър на железниците, пощите и въздухоплаването за случая. Известният авиационен пионер и летец изпитател от Юнкерс [[Фриц Хорн (летец)|Фриц Хорн]] представя германската страна, като е пристигнал със самолет [[Junkers G.23]]. Присъстват и тогавашният кмет на София о. з. генерал [[Владимир Вазов]], софийският [[митрополит Стефан]], Констанца Ляпчева, съпруга на тогавашния министър-председател [[Андрей Ляпчев]], съпругата на К. Георгиев, журналисти и много граждани. Двата Junkers F 13 на Бунавадъ са именувани на тържеството, като г-жа Георгиева (съпруга на Кимон Георгиев) кръщава самолета с регистрация B-BUNA „Ластовица“, а г-жа Ляпчева кръщава B-BUNB „Соколъ“. Самолетите изпълняват показни полети за печата и присъстващите, след което B-BUNA „Ластовица“ заминава по първия редовен полет на авиокомпанията. Тримата му пътници са посрещнати на Летище Варна от митрополит Симеон и голям брой граждани. Първите български марки за въздушна поща влизат в продажба на 7 ноември 1927 г. за пратките пренасяни от компанията. С компанията „Бунавад“ е сключен договор за превоз на кореспонденция и са отпечатани специални марки „Въздушна поща“ – съществуващи марки с цветни надпечатки на самолетно силуетче (емисии 7.11.1927, 15 април 1928 и 10 май 1928).
|