Крупник: Разлика между версии

Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в Крупник са останали 2120 -3130 помашки семейства.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm#a2 Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.]</ref> По-късно малка част от бежанците се завръща в селото. В началото на 1923 година [[Антон Попстоилов]] пише, че „неприветливите и неудобни къщички“ на Крупник са препълнени с бежанци от Вардарска и Егейска Македония и с преселници от околните села. От 179-те семейства в селото 11131 са на местни помаци, 545 - на бежанци от [[Зарово]], Солунско, 533 са от [[Стара Кресна|Кресна]], 232 - от [[Брежани|Сърбиново]], 199 - от [[Сушица (област Благоевград)|Сушица]], 7 - от [[Падеш|Падеж]], 3 - от [[Тросково]], 3 - от [[Берово]], 2 - от Драглища, [[Разлог (област)|Разложко]], по 1 - от [[Куманово]], [[Горни Порой]], [[Валовища|Демирхисарско]], [[Рила (град)|Рила]], [[Фролош]].<ref>ЦДА, ф. 177 К, оп.1, а.е. 818, л. 13-14 (Рапорт на Антон Попстоилов за научната му обиколка в Мелнишко и Горноджумайско 1922-1923 – л. 2-18).</ref>