Онейроиден синдром: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
обработка, мъниче, категория, меп |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка|по-разбираем език, повече подробности}}
'''Онейроидният синдром''' е състояние, което се проявява в периодичното протичане на [[шизофрения]]та Описано е зьа първи път от немския лекар Meyer-Gross (1928), предимно статистически. По-късно българският психиатър Ст.Стоянов (1961) изследва неговата динамика и включва следните стадии в своето развитие на онейроидния синдром:
# вегетативни и общосоматични нарушения,
# налудно настроение,свързано с чувството за настъпваща необяснима и заплашителна промяна в околния свят;
# афективно-налудна дереализация и деперсонализация. При това състояние болните имат много силни, емоционално натоварени преживявания за случваща се промяна в предметите и предметната действителност, както в със самите тях.Те започват да приемат, че тяхната самоличност е променена, да считат себе си за известни личности от историята и митологията и да смятат, че се намират в друг свят, където вещите и събитията се интерпретират през болестното въображение
# фантастно-афективно-налудна деперсонализация и дереализация
илюзорна деперсонализация и дерерализация. На този етап от сидромообразуването към налудните изкривявания на действителността се прибавят и фантастни илюзии за зрелищни събития, като природни катаклизми, войни и др., които се развиват с калейдоскопична бързина и притежават интензивността на случващи се на живо събития. Болните обикновенно участват в тях като зрители.
# онейроидна кататония в кулминацията на пристъпа.В етапа на онейроидното помрачение на съзнанието болните изпадат в състояние, което е съноподобно и придружено с нарушения на моториката-възбуда или ступор. След излизането от пристъпа споменът за преживяванията е съхранен.
Прогнозата на онейроидната кататония е по-добра в сравнение с луцидната, която проточ на фона на ясно съзнание.
[[Категория:Психология]]
{{психология-мъниче}}
#виж [[en:Oneiroid syndrome]]
| |||