|
[[Файл:"The School of Athens" by Raffaello Sanzio da Urbino.jpg|мини|300п|„[[Атинската школа]]“, [[Рафаело]] от 1511 – 12 г.]]
[[Файл:Augustins - Saint Jean Chrysostome et l'Impératrice Eudoxie - Jean Paul Laurens 2004 1 156.jpg|мини|300п|[[Йоан Златоуст]] пред императрица [[Евдоксия]] (картина на [[Жан-Пол Лоран]] от [[1880]] г.)]]
'''Схола́стиката''' ({{lang|el|σχολαστικός}} – академично училище) е систематична [[средновековна философия]] (9 – 15 век), чието изучаване е концентрирано в първите [[университет]]и. Собствено представляваПредставлява синтез между ортодоксалното [[християнство]] и [[логика]]та на [[Аристотел]]. Основава се на търсенето на взаимовръзка между [[вяра]]та и [[знание]]то.
Схоластиката съставя т.нар сборници „Сума“ (всеобхватен [[Компендиум]]) по един или друг религиозен въпрос и се характеризира със задълбочено проучване на този въпрос, изследвайки и изучавайки систематично всички възможни негови аспекти, след което излиза с опровержения на нетрадиционните възгледи по въпроса. За схоластиката е типична високата култура на цитирания (позовавания) на авторитети.
Цел на схоластиката е доказване съществуването на [[Бог]] на неверниците. В този контекст, централен е проблемът за универсалното отношение между частното и общото, т.е. възможно ли е индивидуалното спасение на [[душа]]та или винаги [[есхатология]]та е обща.
Изпърво терминът „σχολαστικός“ е употребен от [[Теофраст]] първи употребява термина „σχολαστικός“ в писмо до своя ученик [[Фании]]<ref> [[Диоген Лаерций]], ''Животът на философите'', V, 2, 37)</ref>. В [[Древна Гърция]] възниква схоластично интелектуално философско течение. СхоластикатаСхоластици в Древна Гърция и схоластитеДревен Рим, а и в Средните векове, са натоваренинаричани схората, отрицателнакоито преподават. Преди появата на първите [[конотацияуниверситет]]и в Европа учениците ходят от място на място да си търсят преподавател в учени центрове (например [[новоГийом времеот Тир]] исе особенообучава следпри рухванетосхоластиците нав катедралното училище към „[[старЙерусалимски редхрам Възкресение Христово|старияХрама ред]]“на въвБожи [[ФранцияГроб]], а ислед това отпътува да продължи образованието си в Болоня и Париж). Най-прочутите учители са онези, които най-убедително печелят философски спорове, а основният въпрос, по който се спори, е [[ЕвропаСпор за универсалиите|този за универсалиите]].
Много от [[римляни]]те наричат [[Цицерон]] схоласт, след като започнал да изучава древогръцка[[древногръцка философия]], но това му прозвище е повече за означението му само като теоретик, с цел да му подскаже, че пропуска значението на практиката и практическото обучение за доказване на теоретичните си постановки, прилагайки ги в практиката, т.е. априори.
Обобщено поПо своя характер схоластиката е [[религиозна философия]], която не допуска свободни спекулативни интерпретации по въпроси отнасящи се или засягащи религиозните и морални категории на средновековното общество. Повлияна е от късната древногръцка философия по отношение на [[Понятие|понятията]] и начин на [[разсъждение]], които налага върху християнското учение. Средновековната схоластика е правоприемник на [[патристика|патристичната]] [[философия]].
Схоластиката и схоластите са натоварени с отрицателна [[конотация]] в [[ново време]] и особено след рухването на [[стар ред|Стария ред]] във [[Франция]], а и в [[Европа]].
Един от основните философски проблеми в схоластиката е спорът за [[универсалии]]те, който става обект на много философски дискусии.
== Представители ==
| 