Влахо-молдовска редакция на старобългарския език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“); козметични промени |
||
Ред 1:
'''Влахо-молдовската редакция на старобългарския език''' е регионална книжовна норма на [[среднобългарски език]] на територията на [[княжество Влахия]] (усл. от 1330 г.) и [[княжество Молдова]] (усл. от 1365 г.) просъществувала в периода 14-17 век. <ref>[https://novosianie.com/?p=56048 История на българския език бр.197]</ref>
Влахо-молдовската редакция е основна писменост на книжнината създавана в двете съвременни румънски [[историко-географска област|исторически области]] до 1714 г., когато започва управлението на [[фанариоти]]те. Латинизацията във Влашко и Молдова започва през 1697 г. от [[Трансилвания]], която област е окупирана от австрийските [[Хабсбурги]]. Ръкописният сборник с молитви и служби от 1704 г., който се съхранява в шуменското читалище „Добри
Първият румънски писмен паметник е [[брашовско писмо]] от 1521 г. Основен източник за писмеността на тази редакция са [[влахо-български грамоти|влахо-българските грамоти]], които единствено като исторически писмен паметник разкриват особеностите в историческото развитие на среднобългарския език в периода отпреди [[дамаскини]]те.
| |||