Разлика между версии на „Втора мароканска криза“

м
Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
м (Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“))
 
Непосредствено преди окупацията, през април 1911 г. избухва въстание в околностите на тогавашната столица на Мароко – Фес. Използвайки повода, французите под предлог за възстановяване на реда и защитата на френските граждани през май 1911 г. окупират Фес.
 
[[Германска империя|Германската империя]], която се чувства ощетена от разрешаването на предходната [[Танжерска криза]] от 1905-1906 г. изпраща в пристанището на южномароканския град [[Агадир]] на 1 юли 1911 г. малката германска канонерка „Пантера”„Пантера“, последвана от мощния [[крайцер]] „Берлин”„Берлин“. Германия обявява, че ще превърне града с пристанището в своя военноморска база в отговор на френската окупация на Фес, а [[де факто]] и на цяло Мароко. Този акт хвърля в смут френските власти изправяйки страната на ръба на военен конфликт с Германия.
 
[[Лойд Джордж]] по линия на [[Антанта]]та прави изявление в подкрепа на френската окупация и срещу дръзкия германски акт. При това стечение на обстоятелствата, Германия е принудена да се оттегли от политиката на „[[пушечна дипломация]]“ и да сключи на [[30 март]] [[1912]] г. т.нар. [[договор от Фес]], по силата на който Франция получава правото на [[протекторат]] над Мароко, а Германия като компенсация за това придобива част от [[френско Конго]] ([[Нов Камерун]], съвременна [[република Конго]]).