Жорж Сорел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
|||
Ред 38:
През втората половина на 80-те години на [[19 век]], публикува статии в множество сфери ([[архитектура]], [[физика]], [[политическа история]], философия и [[хидрология]]), излагайки влияния от [[Аристотел]], както и от [[Ернест Ренан]]. През 1893, той публично потвърждава позицията си като марксист и социалист. Социалната и политическата му философия до голяма степен се дължи на работите на [[Карл Маркс]], [[Пиер-Жозеф Прудон]], [[Анри Бергсон]] и [[Джамбатиста Вико]] (на чиито лекции в [[Колеж дьо Франс]] той присъства), и по-късно на [[Уилям Джеймс]].
Активното участие на Сорел в политическия свят е придружено с кореспонденция с [[Бенедето Кроче]], по-късно и с [[Вилфредо Парето]]. Сорел работи по първите френски марксистки ежедневници ''L’Ère nouvelle'' и ''Le Devenir social'', а в началото на новия век участва в ревизионистките дискусии и кризата около марксизма. Заема страната на [[Едуард Бернщайн]] срещу [[Карл Кауцки]]. Сорел подкрепя и оправдателната присъда по време на [[Делото Драйфус|Делото „Драйфус“]], макар че, като приятеля си [[Шарл Пеги]], по-късно се чувства предаден от опортюнизма на Драйфус.
Чрез приноса си през 1905 г. към ''Il Divenire sociale'' на [[Енрико Лион]] и ''Mouvement socialiste'' на [[Хуберт Лагардел]], той допринася към теоретичната разработка на революционния [[синдикализъм]]. През 1906 г. неговият най-известен текст ''Réflexions sur la violence'' се появява в последния му дневник. Под формата на книга се публикува две години по-късно през 1908, същата година последван от ''Illusions du Progrès''.
| |||