Сатирна драма: Разлика между версии

За първи представител на известната в историята на гръцката литература сатирна драма се счита [[Пратин]] от [[Флиунт]] (дориец), автор на 32 сатирни драми. Според легендата той пренесъл сатиричните хорове от [[Коринт]] в Атина. Въпреки факта, че дорийският диалект на хоровете не е бил добре разбиран от атиняните и образът на сатирите е бил чужд на тяхната митология, нововъведението бързо довело до култ към Дионис. По това време сатирната драма е била призната за необходима част от драматичното изкуство и е включена в програмата на Дионисиевите празници (Големите Дионисии). Сатирната драма достига своя апогей при [[Есхил]]. Преди него сатирната драма, завършваща тетралогията, можела да бъде свързана със сюжета на предходните трагедии. След Есхил независимостта на сатирната драма става нещо обичайно. [[Софокъл]] и [[Еврипид]] също пишат сатирни драми. Някои критици също считат „[[Алкестида]]“ и „[[Орест]]“, двете пиеси на Еврипид, които са достигнали до нас, за вид драма. През IV век пр.н.е. и по-късно настъпва упадък на сатирната драма.

 

Единствената оцеляла изцяло сатирна драма от класическия период (V в. пр. н.е.) е „Циклоп“ на Еврипид, чието съдържание се основава изцяло на IX песен<ref>Одиссея, IX песен, ст. 105—542 </ref> на „[[Одисея]]“, с изключение на това, че авторът въвежда Силен и сатирите. Действието се развива в Сицилия, на морския бряг и започва с това, как Силен, който е бил поробен заето със сатирите от циклопите, с тъга си спомня времето, когато е бил слуга на Дионис. Междувременно на сцената излиза хор от сатири в темата за бързия и комичен танц и изразява съчувствието си към Силен в наивно забавна пасторална песен. Кораб се приближава до брега и от него слизат [[Одисей]] и неговите другари; създава се разговор между сатирите и пристигащите. Появява се гигантът [[Полифем]], който мисли новодошлите за крадци. Одисей с достойнство убеждава Полифем, че той не е разбойник, а гост и моли за покровителство. Полифем отговаря, че за него няма закони, няма страх и че дарбата на гостоприемството на Одисей ще бъде огън и казан, в който ще се готви месото му. Одисей се обръща към боговете с молитва за помощ и влиза с Полифем в пещерата. В следващата част сатирите възпяват циклопа и изразяват желанието си да напуснат негостоприемния бряг възможно най-скоро. Малко след това Одисей се измъква от пещерата и разказва с ужас как кръвожадният Полифем погълнал двама от другарите му и как успял да даде питие на Циклопа. Хорът изразява съчувствие към Одисей, който планира да избоде окото на чудовището по време на съня му и обявява на Полифем името си – Никой. С помощта на другарите си Одисей пробожда единственото око на Циклопа. Стоновете и оплакванията на ослепения великан, яростта му от вестта за спасението на Одисей, последният диалог между тях и готовността на сатирите да отплават с Одисей – всичко това представлява последната сцена на „Циклоп“.