Никола Грозданов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълнение по източника; форматиране
Ред 27:
 
== Биография ==
РоденНикола Грозданов е роден на 3 юли 1894 г. в град [[Стара Загора]] в семейството на търговеца Иван Грозданов и Ана Чолакова. През 1912 г. завършва Мъжкатамъжката гимназия „Иван Вазов“ в родни си град.<ref>[http://svv-bg.com/images/book/gen_grozdanov.pdf Динев, Ангел, Генерал-майор Никола Грозданов – последният войн на царя и отечеството в Стара Загора, Изд. Иван Сапунджиев-ЕООД, 2014, с. 12]</ref> През 1915 г. завършва Военното училище в [[София]], а през 1930 г. Военната академия. Военната му кариера започва през 1915 г. в осми артилерийски полк. Служи в [[Пети тежък артилерийски полк|5-и тежък артилерийски полк]] и [[Първи дивизионен артилерийски полк|1<sup>-ви</sup> дивизионен артилерийски полк]]. През октомври 1928 г. е назначен за командир на първа конна батарея. През 1929 г. е назначен на служба в [[Шести дивизионен артилерийски полк|6-и дивизионен артилерийски полк]], а от 1932 г. служи в щаба на войската. На следващата година става преподавател по стратегия и тактика във Военното училище и офицер за поръчки в щаба на [[Осма пехотна тунджанска дивизия|8<sup>-а</sup> пехотна тунджанска дивизия]]. От юни 1935 преподава същите предмети във Военната академия. От юни 1936 до юни 1938 е военно аташе в [[Букурещ]]. През 1938 г. е назначен за началник-щаб на [[Четвърта армейска област|4-та военноинспекционнавоенно-инспекционна област]]. През 1940 г. става последователно командир на [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]] (четвърта10 българскаавгуст армия във17 военноноември време1940) и на [[дванадесети пехотен балкански полк|12<sup>-и</sup> пехотен балкански полк]].<ref name="rumenin">Руменин, 211 –212</ref>
 
ПрезОт 19401942 г. ставаполковник командирГрозданов е на служба в [[дванадесетиОсма пехотендивизионна балканскиобласт|8<sup>-а</sup> полкдивизионна област]]., Наа на 1 март 1943 поема командването на [[двадесет и четвърта пехотна дивизия|24<sup>-та</sup> пехотна дивизия]], а от 26 август същата година е командир на [[седма пехотна рилска дивизия|7<sup>-а</sup> пехотна рилска дивизия]]. През декември е освободен от поста и е назначен за командир на [[двадесет и пета пехотна дивизия|25<sup>-а</sup> пехотна дивизия]], а от 10 юни 1944 г. е командир на [[осма пехотна тунджанска дивизия|8<sup>-а</sup> пехотна тунджанска дивизия]]. На 8 октомври 1944 г. е назначен за командир на [[Прикриващ фронт|Прикриващия фронт]]. На 28 ноември 1944 г. излиза в запас.<ref name="rumenin" />

През 1945 г. е осъден от втори областен състав на Народния съд в Стара Загора на 15 години затвор, от които година и половина в Старозагорския затвор, а 7 години прекарва в лагерите [[Росица (Област Велико Търново)|Росица]] (1946 – 1947), [[Куциян]] (1947 – 1948), [[Николаево]] (1948 – 1949) и [[Белене]] (1949 или 1950 – 1951). През 1954 г. е общ работник по жп линията Стара Загора – Тулово. По-късно работи върху колектора на канализацията до Станционната градина в Стара Загора<ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=300158&viewfull=1#post300158 Биография във форум Бойна слава], посетен на 30.03.2013</ref>. Получава малка социална пенсия и се препитава като продавач на лотарийни билети срещу Универсалния магазин в Стара Загора.<ref>[http://svv-bg.com/images/book/gen_grozdanov.pdf Динев, Ангел, Генерал-майор Никола Грозданов – последният войн на царя и отечеството в Стара Загора, Изд. Иван Сапунджиев-ЕООД, 2014, с. 379]</ref> До последните дни на живота си се води на отчет в [[Държавна сигурност]].
 
== Военни звания ==
Line 42 ⟶ 44:
== Източници ==
* Динев, Ангел, Генерал-майор Никола Грозданов – последният войн на царя и отечеството в Стара Загора, Изд. Иван Сапунджиев-ЕООД, 2014
* {{Източник ОКБ|1|211}}
 
== Бележки ==