Спенсър Трейси: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 50:
[[Файл:The-Last-Mile-1930-B.jpg|мини|Спенсър Трейси в „Последната миля“]]
Веднага след дипломирането си, Трейси се присъединява към ново акционерно дружество със седалище в Уайт Плейнс, Ню Йорк, където му дават периферни роли. Недоволен, той се премества в компания в [[Синсинати]], но не успява да направи впечатление<ref>Curtis (2011) pp. 13–15</ref>. През ноември 1923 г. получава малка роля на [[Бродуей]] в комедията „Царско фанданго“ с участието на [[Етъл Баримор]]. Отзивите за шоуто са лоши и то приключва след 25 представления. По-късно Трейси казва за провала: „Моето его претърпя голямо поражение.“ През януари 1924 г. той играе първата си главна роля с компания във Винипег, но организацията скоро се закрива.
От 1923 г. до смъртта си е женен за Луис Тредуел, от която има две деца – син, Джон Трейси (1924 – 2007) и дъщеря, Луис Трейси (р. 1932 г.) Синът му Джон страда от глухота през живота си.<ref>[http://articles.latimes.com/2007/jun/17/local/me-tracy17 John Tracy, 82; deaf son of actor Spencer Tracy, clinic namesake]. Los Angeles Times. (17 юни 2007)</ref>▼
Той най-накрая постига известен успех чрез обединяване на силите със знатния мениджър на акциите Уилям Х. Райт през пролетта на 1924 г. Сценично партньорство е сключено с младата актриса Селена Ройл, която вече е утвърдила името си на Бродуей. Техните постановки се приемат благоприятно. Едно от тези предавания привлича вниманието на продуцент от Бродуей, който му предлага главната роля в нова пиеса. „Овчарят“ е с премиера през октомври 1925 г., но получава лоши отзиви и е затворен след пробното си представяне в Кънектикът. Трейси е принуден да се върне към Райт.
Line 73 ⟶ 75:
Детайлите как приключва връзката на Трейси с Фокс са неясни: по-късно той заявява, че е уволнен заради пиянското си поведение, но записите на Fox не подкрепят подобна причина. Той все още е под договор със студиото, когато MGM изразява интерес към него. Те се нуждаят от нова мъжка звезда и се свързват с Трейси на 2 април 1935 г., предлагайки му седемгодишен договор, който той подписва.
=== MGM ===
== Личен живот и смърт ==▼
==== Нарастваща популярност ====
▲От 1923 г. до смъртта си е женен за Луис Тредуел, от която има две деца – син, Джон Трейси (1924 – 2007) и дъщеря, Луис Трейси (р. 1932 г.) Синът му Джон страда от глухота през живота си.<ref>[http://articles.latimes.com/2007/jun/17/local/me-tracy17 John Tracy, 82; deaf son of actor Spencer Tracy, clinic namesake]. Los Angeles Times. (17 юни 2007)</ref>
[[Файл:Loy Tracy Whipsaw Promotional Still 1935.jpg|мини|ляво|[[Мирна Лой]] и Спенсър Трейси в „Кражбата на перлите“ (1935 г.)]]
През 30-те години [[Metro-Goldwyn-Mayer]] е най-уважаваното студио за филмова продукция в [[Холивуд]]. Когато Спенсър Трейси пристигна там, той е почти непознат. Добре известен е обаче с това, че създава проблеми. Продуцентът Ървинг Талбърг все пак е ентусиазиран да работи с актьора, казвайки: „Спенсър Трейси ще стане една от най-ценените звезди на MGM.“
Студиото се отнася към Трейси с внимание, добре дошла промяна от неспособността и апатията, с които се отнасят към него по време на контракта с Фокс, което е като „изстрел на адреналин“ за актьора. Първият му филм по новия договор е набързо продуцираният „Убиецът“ (1935 г.), който включва дебютът в игрални филми на [[Джеймс Стюарт]]. Тогава Талберг започва стратегия за партньорство на Трейси с най-добрите актриси в студиото: „Кражбата на перлите“ (1935 г.) участва заедно с [[Мирна Лой]] и постига търговски успех. „Законът на силния“ (1936 г.) поставя Трейси срещу [[Джийн Харлоу]]. И двата филма обаче са проектирани и популяризирани, за да покажат водещите си дами, като по този начин продължават репутацията на Трейси като второстепенна звезда.
„[[Ярост (филм, 1936)|Ярост]]“ (1936 г.) е първият филм, доказващ, че Трейси може да постигне успех по собствени заслуги. Режисиран от [[Фриц Ланг]], Трейси играе ролята на мъж, който се кълне в отмъщение, след като едва избягва смърт чрез [[линчуване]] от страна на [[мафия]]та. Филмът и представянето получават отлични отзиви. Донася 1,3 милиона долара печалба по целия свят.
[[Файл:Spencer tracy fury cropped.jpg|мини|Спенсър Трейси в „Ярост“ (1936 г.)]]
„Ярост“ е последван един месец по-късно от филм за големи бедствия в „Сан Франциско“ (1936 г.). Трейси изиграва поддържаща роля заедно с [[Кларк Гейбъл]] във филма, позволявайки на зрителите да го видят с най-голямата мъжка звезда в Холивуд. Поемайки ролята на [[свещеник]], Трейси, според съобщенията, изпитва сериозна отговорност при представянето на [[църква]]та. Въпреки че разполага само с 17 минути екранно време, Трейси получава висока оценка за представянето си и получава номинация за [[Оскар за най-добър актьор]]. „Сан Франциско“ става най-печелившият филм на 1936 г. Доналд Дешнер в книгата си за Трейси приписва на „Ярост“ и „Сан Франциско“ заслугата като казва, че тези два филма променят кариерата му и му придават статут на голяма звезда.
Към този момент Трейси влиза в период на самоналожена [[трезвеност]] и MGM изразява удовлетворение от професионализма на Трейси. Обществената му репутация продължава да нараства с „Освободена лейди“ (1936 г.), комедия, в която играе с [[Уилям Пауъл]], Лой и Харлоу. „Освободена лейди“ е третият му хит за шест месеца.
==== Оскари ====
==== Утвърдена звезда ====
==== Роли в киното и театъра ====
==== Последни години в MGM ====
=== Семейство ===
=== Връзка с Картин Хепбърн ===
Има дългогодишна връзка с [[Катрин Хепбърн]], която продължава до неговата смърт. Те не я дискутират публично и техните отношения са сложни, защото Трейси продължава да бъде женен. В последните години от живота си Спенсър Трейси страда от [[диабет]], емфизем, [[алкохолизъм]] и прекарва [[инфаркт]].
=== Смърт ===
Умира 17 дни, след като заснема последния си филм „Познай кой ще дойде на вечеря“ (1967).
| |||