Готически роман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени |
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
||
Ред 22:
Пример за ранен готически роман е ''Старият английски барон'' (1778) от Клара Рийв, който заимства главния сюжет от ''Замъкът Отранто.'' Рийв го адаптира към нуждите на времето, като намира баланса между фантастичните елементи и реализма от 18 век.
[[Ан Радклиф]] развива похвата на т. нар. „обяснено свръхестествено“<ref>E.J. Clery, "The Supernatural Explained," ''The Rise of Supernatural Fiction 1762-1800'' Cambridge; Cambridge UP, 1995: 106-171</ref>, като първоначално описва наглед неправдоподобни, плашещи и ужасяващи явления, които в хода на действието се оказва, че се дължат на естествени причини и закономерности. Заради успеха на стила си, тя имала много последователи и била високо ценена от английски романтици. Освен това Радклиф представя и мрачния образ на готическия злодей в ''Сицилиански романс'' (1790). Нейните романи, особено „''Потайностите на Удолфо”'' (1794), имат огромен успех. Писателката въвежда нова естетика в жанра посредством посмъртно публикуваното нейно есе диалог ''„За свръхестественото в
== Пародия на готическия роман ==
|