Гражданство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Ред 3:
'''Гражданството''' е устойчивата политико-правна връзка на човек (физическо лице) с носителя на публична власт – [[държава]]та.
 
Разглеждано като правен статут, гражданството включва кръг от права и задължения, уреждащи отношенията между физическите лица и държавата. В политически смисъл гражданството е право на участие в обществения живот и управлението. В по-широк социо-културен контекст гражданството е носител на идентичност, свързана с членство в дадено общество, различавайки себе си от другите.<ref>За трите измерения в тълкуването на съвременното понятие гражданство вж. Carens, J. H., (2000) „Culture, Citizenship, and Community. A Contextual Exploration of Justice as Evenhandedness“; Cohen, J., (1999). “Changing''Changing Paradigms of Citizenship and the Exclusiveness of the Demos”Demos''; Kymlicka, W.& Norman, W., (1994) “Return''Return of the Citizen: A Survey of Recent Work on Citizenship Theory”Theory''</ref>
 
== Съвременно понятие ==
Едно от първите определения за гражданин, в съвременния смисъл на думата, дава Енциклопедията на [[Дидро]] и [[д'Аламбер]] от [[1753]] г. Според нея гражданинът е член на свободно общество, съставено от множество семейства, който споделя правата в това общество и получава защита срещу нарушаването им.<ref>Encyclopédie (1753): “celui''celui qui est membre d'une société libre de plusieurs familles, qui partage les droits de cette société, et qui jouit de ses franchises.''</ref>
За енциклопедистите семейството е градивна клетка на общество, а гражданин може да бъде само мъжът.
 
Ред 16:
В противовес на републиканския възглед, либералният възглед развит през 17 век се опира на опита на Римската империя и принципите изведени от римското право в съдебната практика през ранната модерност. Според това разбиране, гражданството е преди всичко членство в общност споделяща общо право, с което се акцентира върху правното измерение на гражданството.
 
Част от проблемите на републиканския възглед са изложени от [[Бенжамен Констан]]. Според него обстоятелствата, при които се развиват модерните държави, са несравними с тези, които са били налице в древността, по време на демокрацията в Атина и Римската република. Преди всичко мащабите са различни. Модерните общества са по-големи и по-сложни, което прави невъзможно и ненужно нивото на гражданска ангажираност изисквано от републиканския възглед. Очевидно влиянието на отделния гражданин върху обществения живот е относително слабо и е далеч по-добре той да се ангажира повече в частни икономически, социални или семейни дела.<ref>Constant, B., (1819). “The''The Liberty of the Ancients Compared with that of the Moderns”Moderns''</ref>
 
Либералите посочват и горчивия опит от [[режима на терора]] във Франция (десетмесечното управление на [[якобинците]] през [[1973]]- – [[1974]] г., отбелязван от френските историци просто с ''la Terreur''). За тях това събитие свидетелства, че само политическо участие и излъчването на мнозинство не са достатъчна гаранция за справедливо управление, което зачита правата на всички граждани. Гражданите се нуждаят от защита срещу произвол от страна на мнозинството, каквато може да осигури единствено управлението на закона.<ref>Sartori, Giovanni (1987). „The Theory of Democracy Revisited“, изчерпателно изследване на различни форми на демокрацията, включително „якобинската демокрация“ от либерална гледна точка</ref>
 
== Придобиване ==
Придобиването може да се постигне по няколко начина. По родствена връзка, по месторождение и по натурализация.
 
Придобиването по родствена връзка става когато и двамата родители са граждани на дадена държава, то следователно и детето придобива гражданството на своите родители автоматично. Ако обаче единия родител е с различно гражданство детето придобива гражданството само на единия родител, защото иначе се получава бипатризъм (двойно гражданство), което поражда двойни задължения и плащане на данъци и в двете страни. Придобиване по месторождение е където е родено получава гражданството на съответната държава, но ако то е различно от това на родителите, то се придобива само когато се е отказало от гражданството на родителите си. Ако един от родителите е Български гражданин, а другия е Руски гражданин и ако детето е родено в България, то получава Българско гражданство по наследство. Придобиването по натурализация е когато чужд гражданин иска да стане гражданин на др държава, то е доста труден начин. Трябва първо да се откажеш от другото гражданство и след това трябва да се пуснат документи в съответното посолство и да се докаже че има стабилен доход стабилен дом и прочее и всяка държава изисква различен период на оставане в съответната държава. След като се изпълнят всичките условия се чака да се придобие гражданство. При женитба с друг чужд гражданин ти не получаваш автоматично неговото гражданство, а трябва да минеш по дългия път на натурализацията.
 
== Многогражданство ==
Line 45 ⟶ 46:
 
== Вижте също ==
* [[Римско гражданство]] - – гражданството в Древния Рим, [[civis romanus sum]]
* [[Закон за българското гражданство]]