Рюрик (броненосен крайцер): Разлика между версии

Признавайки неудовлетворителната мореходност и бързоходност на крайцера „Адмирал Нахимов“, който по относителната си дължина на корпуса и система на брониране на корпуса е по-скоро „броненосец с крайцерско въоръжение“, руските корабостроители на Балтийския завод, предприемат опит да достигнат за перспективния крайцер увеличаване на мореходността и бързината при съхраняване на бордовата броня. С отчитане на френския опит в създаване на бронепалубни крайцери е проектиран „полуброненосна [[фрегата]]“ – [[Памят Азова (броненосен крайцер)|„Памят Азова“]]. По водоизместимост и мощност на машините той съответствал на категорията „среден крайцер от фрегатен ранг“. Превъзхождайки предшественика си „Адмирал Нахимов“ по абсолютна дължина на корпуса с 14 метра, и относително удължение на корпуса − 7,57 m към 5,46 m, този проект предполагал значително по-малка проектна водоизместимост – 6000 тона към 8500 тона. За сметка на увеличената абсолютна дължина и относителното удължаване на корпуса се предполагало използването на по-слаба (4000 към 8000 к.с) и съответно облекчена и по-икономична силова установка, която да осигури скорост в щормови условия до 18 възела и при запас на гориво от 1000 тона, приемлива далечина на плаване – 3000 мили. Но на етапа на работното проектиране и строеж на крайцера, фактическата водоизместимост значително надминала проектната, най-вече заради параметрите на поръчаната в Англия силова установка, която надхвърлила исканите масово-габаритни параметри. поради това още на етап достройка на крайцера „Памят Азова“ е направен извод, че при условие съхраняване на бордовата бронезащита, за да се осигури висока скорост и голяма далечина на плаване (увеличаване на запаса гориво) е необходимо още повече да се увеличи абсолютната дължина на корпуса, което неминуемо ще изиска увеличаване на водоизместимостта и съответно по-мощна енергитическа установка.

 

 

== Проектиране ==