Роден е в град [[Крушево (град)|Крушево]], тогава в Османската империя в бедно въглищарско семейство. Едва шестнадесет годишен участва в [[Илинденското въстание]]. Брат е на [[Никола Карев]], ръководителя на [[Крушевска република|Крушевската република]]. Другият му брат [[Петър Карев]] става член на Крушевското околийско ръководно тяло на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] заедно с Щерьо Самарджиев и [[Йосиф Пречистански]]. Едва шестнадесет годишен участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.179</ref> с четата на [[Тодор Христов Офицерчето]] и се сражава при Слива. В 1909 година е арестуван и лежи във Велес, Скопие, Куманово и Кратово заедно с [[Михаил Герджиков]]. По време на [[Обезоръжителна акция на младотурците|Обезоръжителната акция на младотурците]] в 1910 година е отново арестуван и жестоко пребит. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е отново арестуван от османските власти и затворен в Битоля. След установяването на сръбска власт в Крушево е отново арестуван и изтезаван от членове на [[Църна рука]]. Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] с [[Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк]] и [[Осма пионерна дружина]].
След Първата световна война е малтретиран от сръбските власти заради убежденията си.<ref>Георгиев, Величко. Периодът на войните 1912-1918, „Просвета“, 1994, стр. 320. ISBN 9540105579</ref>
