Айрян: Разлика между версии

Според някои кулинари, айрянът е популярна напитка в древна [[Иран|Персия]].<ref>{{Cite book| last = Simmons| first = Shirin| title = Treasury of Persian Cuisine| publisher = Stamford House Publishing| year = 2007| url = https://books.google.com/books?id=87KOW40HThAC&lpg=PT252&dq=doogh&pg=PT252#v=onepage&q&f=false| isbn = 1-904985-56-4}}</ref> Описана е през 1886 г. като студена напитка със заквасено мляко и [[мента]].<ref>{{Cite book| last = Grosart| first = Alexander| title = "Soor-doock" and „doogh“| publisher = | series = The Academy and literature| volume = 30| number = 742| date =17 юли 1886| location = Blackburn| pages = 59| url = https://books.google.com/books?id=xXZRAAAAYAAJ&dq=doogh&pg=PA59#v=onepage&q&f=false }}</ref> Според турските кулинари, айрянът е традиционна българскатурска напитка, консумирана от номадските турци към 1000 г.<ref>Halici, Nevin (27 април 2013). „Turkish Delights“. Gastronomica: The Journal of Critical Food Studies. University of California Press. 1 (1): 92 – 93.</ref> Те приписват произхода на напитката на [[гьоктюрки]]те, които разтваряли горчиво кисело мляко във вода, за да подобрят вкуса му.<ref>Kocak, C., Avsar, Y.K., 2009. Ayran: Microbiology and Technology. In: Yildiz, F. (Ed.), Development and Manufacture of Yogurt and Functional Dairy Products. CRC Press, Boca Raton, U.S., pp. 123 – 141</ref>