Разлика между версии на „Охридско съзаклятие“

редакция без резюме
Съзаклятието е създадено след [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], който оставя Македония под властта на [[Османска империя|Османската империя]] и неуспеха на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] от 1878-1879 година. В основата на съзаклятието е организаторът на Кресненско-Разложкото въстание митрополит [[Натанаил Охридски]], който пребивава в България и ръководи [[Охридска епархия|Охридската епархия]] чрез митрополитския протосингел архимандрит [[Дионисий Врачански|Дионисий]].
 
Съзаклятието е разкрито през пролетта на 1881 година и властите арестуват много българи от Охрид и охридските села [[Велмей]], [[Лактине]], [[Годиве (община Дебърца)|Годиве]], [[Брежани (община Дебърца)|Брежани]], [[Върбяни (община Дебърца)|Върбяни]], [[Мраморец]], [[Плаке]], [[Лешани]] и [[Речица (община Охрид)|Речица]], както и от Битоля и Битолската и Кичевска каза. В Охрид са арестувани 12 души, както и срещу избягалия зет на доктор [[Константин Ангелов Робев (XIX век)|Константин Робев]] [[Иван Паунчев]], на 8 юни 1881 година започва публичен процес. Присъстват над 500 души заедно с управителя на Охрид [[Мехмед Еюп паша]], духовни лидери и драгоманите на европейските консулства в Битоля. Подсъдими са:
 
* [[Константин Ангелов Робев (XIX век)|Константин Робев]], лекар от Охрид