|
| надм-височина = 238
| пощ-код = 8896
| тел-код = 04592045992
| сев-ширина = 42.617
| изт-дължина = 26.033
'''Червенаково''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в югоизточната част на [[община Твърдица]], в [[Област Сливен]], на 4 километра от [[община Нова Загора]].
До началото на XX век селото се е наричало Алобас, когато с указ № 462/обн. на 21.12.1906 г. е преименувано на Червенаково.
== География ==
Село ЧервенаковоСелото е разположено нав югоизточнотомалка подножиекотловина нав Шивачевския[[Средна ридгора]], койтокато е последния, най-източен планински праг в Задбалканските котловини. Южноюжно от селото минава една от най-дългите реки в България – [[Тунджа]].
== Религии ==
Селото отстои на 30,5 km от областния град Сливен, на 19,1 km от общинския център Твърдица, на 17,4 km от Нова Загора и на 26,5 km от Автомагистрала "Тракия".
В западна посока на 9,2 km от селото се намира язовирната стена на яз. Жребчево.
== История ==
След завладяването на България от турците (втората половина на 14 век) Сливенският край се оказал в непосредствена близост до новата османска столица - град Одрин, затова и поробителите взели съответни мерки да обезопасят своя тил, настанявайки в полските райони множество анадолски колонисти от най-различни националности. Така например, тюркмени основали селище в днешната местност Тюркмен юрту, наследник на което станало сегашното с. Сърцево. Като брой обаче племето на юруците доминирало, а негови представители били настанени на доста повече места в околността, усядайки първоначално във временни лагери. Тези първи непостоянни селища на новите заселници били наричани от юруците обасъ /временен лагер/, като наследници на поселенията им станали известните от по-късната история села Ал обасъ /Алобас/ - днешно Червенаково, Дерз обасъ /Терзобас/ - сега гр. Шивачево, Чок обасъ - понастоящем Чокоба, както и изчезналите вече Касъм обасъ, Сипат обасъ и Хасан обасъ.
== Религия ==
Православно християнската църква „Свети Свети Константин и Елена“ е построена през 1893 година и е част от Старозагорската епархия. Намира се в центъра на селото.
Храмовият празник е в деня на Светите равноапостоли Константин и Елена – 21 май. Празникът е в памет на император Константин и неговата майка Елена.
<!-- == Обществени институции == -->▼
Тракийските бежанци от Одринска Тракия, Лозенградска околия, които след Освобождението се заселват в Червенаково оставят трайна следа в историята на селото, като са инициатори за изграждането на православния храм.
Храмовият празник е в деня на Светите равноапостоли Константин и Елена – 21 май. Празникът е в памет на император Константин и неговата майка Елена.
▲== Обществени институции ==
В селото функционира читалище "Паисий Хилендарски - 1928", дейностите на което са насочени в няколко направления - съхраняване на съществуващите традиции, местни обредни ритуали и песенен фолклор, посредством силно акцентиране на самобитността и особеностите на региона.
== Източници ==
1. Централна Стара планина – кратък пътеводител, 38.1. гр. Твърдица-крепост Градището-Студената река-седловина Шешкинград - хижа Чумерна - <nowiki>https://www.pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=296:36-1-gr-tvarditza-krepost-tvarditza-studenata-reka-mestnost-sheshkingrad-hizha-chumerna&Itemid=206</nowiki>
2. Шивачевски рид - от Уикипедия, свободната енциклопедия - <nowiki>https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B8%D0%B4</nowiki><!-- == Обществени институции == -->
{{Община Твърдица}}
| 