Книга на Еклисиаста: Разлика между версии

Еклисиаст е анонимен труд<ref>[https://books.google.fr/books?id=upCApSwuJP0C&pg=PA649&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false The New American Bible]. Oxford University Press. 2005. p. 649.</ref>, най-вероятно написан в III век пр.н.е. <ref>Rudman, Dominic (2001). [https://books.google.fr/books?id=PrFMYoYwhjEC&pg=PA3&hl=fr#v=onepage&q&f=false Determinism in the Book of Ecclesiastes]. Sheffield Academic Press. ISBN 9780567215635978-0-567-21563-5</ref> Авторът ''Кохелет'' се представя като ''син на [[Давид (Библия)|Давид]]'', ''цар на [[Йерусалим]]'' (т.е. [[Соломон]]), което датира книгата от X век пр.н.е. Книгата говори за смисъла на живота и за най-добрия начин той да бъде изживян. Тя обябява всички дела на човека за ''хевел'', което се превежда като „от суета“, „празни“, „напразни“, „временни“, „безсмислени“, „преходни“, „просто дъх“, „отминаващи“, тъй като животите и на мъдреците, и на глупците приключват със смъртта. Кохелет недвусмислено определя разума за основа на добре изживения земен живот, но в никакъв случай не приписва вечност на живота. В светлината на безсмислието на живота, човек трябва да се радва на малките радости от всекидневния живот, като ядене, пиене, и задоволеност от собствения труд.

Повечето, ако не всички, изследователи на Еклисиаст, смятат епилога (стихове 12:9 – 14) за добавени от по-късен автор. Някои са идентифицирали други добавки с цел книгата да бъде направена религиозно по-ортодоксална (например, с референции към справедливостта на Бог и за нуждата от набожност).<ref>Fox, Michael V. (2004). [https://books.google.fr/books?id=TX9DuDb9hgQC&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false The JPS Bible Commentary: Ecclesiastes]. Jewish Publication Society. ISBN 9780827609655978-0-8276-0965-5.</ref>

Позовавания на ''Еклисиаст'' се срещат и в [[Нов завет|Новия завет]], например в [[Послание към римляните]] 8:20 („Понеже създанието беше подчинено на ''немощ''... “), където „немощ“ е превод на гръцка дума, използвана в превода на седемдесетте за предаване на еврейската дума ''хебел''.