Екатерина Симидчиева: Разлика между версии

Екатерина Симидчиева е родена в град [[Скопие]] през 1872 година. Сестра е на революционера и публицист [[Лазар Симидчиев]].<ref>[http://strela.net/kondov/Kondov.htm Кондов, Константин. Спомени. 1874 - – 1929, III. Ученичество в Солун]</ref> Завършва [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]],<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 20.]</ref> след което заминава за [[Куманово]] и там става учителка в българско [[Българска екзархия|екзархийско]] училище, където основава женско дружество. Омъжва се за [[Авксенти Георгиев]] – син на богат и влиятелен българин от града.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 20.]</ref> С него има син - – [[Борис Борозанов]]. На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихоторение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от [[Гьорче Петров]] и става куриер и апостол на организацията – пътува из селата, в [[Щип]] се среща с [[Даме Груев]].

Когато [[Кумановска сръбска община|сърбоманите]] в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.“ На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в неведение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите сблъсъци мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство – учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 19- – 20.]</ref> умира.

Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което носи нейното име, е учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Една от дейностите му е провеждането на вечеринки, на които известни български общественици и интелектуалци четат реферати, разглеждащи различни етапи от националносвободителните борби на българското население в Македония.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 1.]</ref> Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 г. такъв акт се устройва и в [[Дупница]]. Вестник „[[Реформи (1899 – 1905)|Реформи]]”“ отбелязва тази патриотична проява на дупничани: „По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата „Св. Георги“ се отслужи панихида за упокой на душата на Кумановската героиня Екатерина Симидчиева”Симидчиева“. Същата година Иван Вазов публикува стихотворението „Героиня“ за Екатерина Симидчиева.<ref>[http://www.chitanka.damon.ath.cx/text/4514.html Вазов, Иван. Под нашето небе, София, 1899.]</ref><ref>100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 44. ISBN 954-8187-10-8</ref>

По повод една година от нейната смърт, през есента на 1900 г. Пловдивският женски клуб публикува кратък сборник.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Сборник "Екатерина„Екатерина Симидчиева"Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 23]</ref>

* [http://balder.prohosting.com/asen/as_3.htm Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895- – 1903 г.)]