Битолски надпис: Разлика между версии

Дванадесетредовият надпис е издълбан върху правоъгълна плоча от бял [[мрамор]] с височина 0,58 м., ширина 0,92 м и дебелина 0,26 м. Буквите са издълбани [[релеф]]но и твърде грижливо. Те са относително закръглени и издължени. Средната им височина е 30 мм. Начертанието на буквите '''а, д, ιа''' и '''ѧ''' сае характернихарактерно с това, че ъглестите горни части са се разраснали в хоризонтални чертици, което се среща в [[Старобългарски език|старобългарския]] надпис на [[гръцки език]] от 866 г. в [[Македония (област)|Югозападна Македония]], както и в съвсем близкия по време [[Самуилов надпис]].

В [[палеография|палеографско]] отношение Битолският надпис съвпада с уставното писмо на кирилица и показва голяма близост с други [[епиграфика|епиграфски]] паметници от епохата – [[Мостич|надписа на чъргубиля Мостич]], [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]], [[Варошки надпис|Варошкия надпис]], [[Темнички надпис|Темничкия надпис]], както и с надписи на гръцки език, какъвто е [[надпис от Наръш|надписанадписът от с. Наръш]]. В първата си част Битолският надпис има характер на ''строителен надпис'', а втората е от ''летописен тип''. От книжовните паметници до надписа се доближават [[Енински апостол|ЕнинскияЕнинският апостол]], [[Савина книга|Савината книга]], [[Супрасълски сборник|СупрасълскияСупрасълският сборник]], [[Сборник от 1073 г.|СборникаСборникът от 1073]] и други. В надписа са използвани съкращения и [[Лигатура (типография)|лигатури]], срещани твърде често във византийските и старобългарските текстове: '''црь''' – царь, '''бца''' – Богородица, '''аплъ''' – апостолъ и други.