Разлика между версии на „Джендър“

редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (- й, + ѝ,, -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени)
Етикет: Връщане
{{към пояснение|Пол|Пол (пояснение)}}
[[Файл:We Can Do It! (3678696585).jpg|300px|мини|дясно|[[Роузи нитовачката|„Роузи нитовачката“]] е иконичен образ в американската поп култура. Една от класическите ѝ версии е тази от пропагандния плакат на държавната агенция Борд за военно производство от 1942 – 1943 г. Плакатът цели да мобилизира жените като работна ръка във военната промишленост на САЩ, докато мъжете са масово изпратени на фронта по време на Втората световна война. Така традиционната роля на жената като домакиня бива заместена поради новата обществена нужда с роля, която не е мислена като традиционна женска/женствена. На този символ се гледа като на изразяващ есенцията на преодоляването на джендър стереотипите (стереотипа за това с кое е подходящо да се занимава една жена и с кое не), а образът на Роузи става и символ на женската еманципация.]]
[[Файл:Combotrans.svg|300px|мини|дясно|Преплетени символи на социалните полове.]]
 
'''Джендър''' ({{lang|en|на=от|gender}} – „род (граматичен)“; и от лат. ''genus'' – „род“, „вид“, „тип“, семейство или група от неща) е понятие във философията, обществените науки и правото, означаващо поведенческите и физиологичните характеристики, които дадено общество или култура свързва с мъжествеността и женствеността – това, което се смята за прилягащо на жените и на мъжете в дадено общество, както и атрибутите, които чрез културата се приписват на жените и мъжете. Така тези характеристики и поведения носят значение, което е свързано с пола, но не произтича от него, а им е придадено (конструирано) от обществото.
Появата на понятието и разбирането на джендър теорията в юридически аспект може да се проследи до Конференцията на ООН за населението и развитието през 1994 г. в [[Кайро]] и Световната конференция за жените в [[Пекин]] през 1995 г. По това време понятието джендър започва да се появява в официалните документи на тези конференции, заменяйки понятието пол (''sex''), за да покаже, че неравенството между половете не е резултат от биологичните различия, а по-скоро от социално конструираните различия между половете.<ref>[[#KuharZobec2017|Kuhar & Zobec (2017)]], с. 33.</ref>
 
== Джендър идеология ==
== Опозиция и критики ==
Употребата на словосъчетанието „джендър идеология“ може да се раздели условно на най-малко два контекста – научен и ненаучен (политически).
Представители и активисти на религии, [[Консерватизъм|консервативни]] до [[Крайнодясна политика|крайно-десни]] политически партии, и свързаните с тях организации, опонират на концепцията за пол, различна от биологичната, изучаването ѝ, както и интегрирането в обществото, посредством протести, движения и легализации срещу т.нар. „джендър идеология“, „джендър теория“, „джендърология“ и др. производни термини, целящи да я представят като заплаха за традиционното семейство и традиционните полови роли.{{sfn|Kováts|2016|p=175}} Най-голяма популярност набират в централна и източна [[Европа]].
 
=== Научна употреба ===
В обществените науки словосъчетанието „джендър идеология“ се използва най-малко от средата на 70-те години на 20. век.
 
В своя научна публикация през 1976 г. психологът [[Джон Мъни]] и медикът Майкъл Де Прийст, описвайки случаи на самонараняващи се параноидни транссексуални пациенти, употребяват словосъчетанието, за да означат идеята на едно лице за собствената му полова принадлежност.<ref>[[#MoneyDePriest1976|Money & De Priest (1976)]], с. 293.</ref>
 
В своя научна публикация през 1978 г. психологът Джузеф Плек от [[Масачузетския университет в Амхърст]] употребява понятието, за да означи традиционната роля на жената.<ref>[[#Pleck1978|Pleck (1978)]], с. 982</ref>
 
От края на 70-те години на 20. век насетне словосъчетанието се използва в обществените науки именно с второто значение – нагласите към смятаните за подходящи роли, права и отговорности на жените и мъжете в едно общество<ref>[[#Kroska2011|Kroska (2011)]], с. 249.</ref> или възгледите на хората относно джендър ролите.<ref>[[#MinnotteLeschyshyn2014|Minnotte & Leschyshyn (2014)]], с. 2441.</ref> Така в своя енциклопедична статия американската социоложка Ейми Кроска отбелязва, че „традиционните джендър идеологии поставят ударение върху отличимите роли на мъжете и жените“, но че понятието може да се отнася за цял спектър от конструкти – от традиционни, консервативни или антифеминистки, до егалитарни, либерални и феминистки.<ref>Пак там.</ref> Други автори стесняват обсега на понятието и го разбират само откъм негативната му страна, като го определят като „обществените възгледи, оправдаващи неравенствата и различията между джендърите (половете)“.<ref>[[#TuttleDavis2018|Tuttle & Davis (2018)]], с. 59.</ref>
 
=== Ненаучна употреба ===
Извън полето на обществените науки понятието „джендър идеология“ се използва в полето на политиката. В тази си употреба то е противоположно на научната употреба на понятието и се използва не за да изобличи традиционните роли на мъжете и жените като обуславящи неравенството на жените, а напротив – да означи самото понятие „джендър“ като вредна и нежелана идеология.
 
В свои академични публикации проф. Мери Ан Кейс от юридическия факултет на [[Чикагския университет]] поставя реакцията срещу идеята за джендър в контекста на историята на идеята за „половата комплементарност“ (взаимното допълване на двата пола) в теологията на Католическата църква.
=== На български език ===
{{Refbegin}}
* {{Anchor|DaskalovaSlavova2004}} Даскалова, К., Славова, К. (2004). Няколко думи за това издание [Въведение]. В К. Даскалова и К. Славова (ред.), ''Женски идентичности на балканите'' (с. 7 – 8). София: Изд. „Полис“. ISBN 954-796-009-19547960091
* {{Anchor|CaseMarginalia}} {{цитат уеб | уеб_адрес =https://www.marginalia.bg/aktsent/rolyata-na-papite-v-izobretyavaneto-na-doktrinata-za-komplementarnostta-i-anatemosvaneto-na-dzhendara-ot-vatikana/ | заглавие = Ролята на папите в изобретяването на доктрината за комплементарността и анатемосването на „джендъра“ от Ватикана | достъп_дата = 17.08.2019 | фамилно_име = Кейс | първо_име = Мери Ан | автор_препратка = | съавтори = | дата = 13.03.2018 | труд = | издател = Маргиналия | формат = | страници = | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20190817132329/https://www.marginalia.bg/aktsent/rolyata-na-papite-v-izobretyavaneto-na-doktrinata-za-komplementarnostta-i-anatemosvaneto-na-dzhendara-ot-vatikana/ | архив_дата =17.08.2019 | цитат = | език-скрит = | език = bg }}
* {{Anchor|Kon2004}} {{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие =Пол и джендър. Бележки върху термините | достъп_дата =17.08.2019 | фамилно_име =Кон | първо_име =И. С | автор_препратка = | съавтори = | дата =25.06.2004 | труд = | издател =[[БГО Джемини]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес =http://web.archive.org/web/20070928105910/http://www.bgogemini.org/bg/page.php?id=34 | архив_дата =28.09.2007 | цитат = | език-скрит = | език =bg }}
=== На английски език ===
{{Refbegin}}
* {{Anchor|PenguinDictionaryOfSciology}} Abercrombie, N., Hill, S., & Turner, B. S. (2006). Gender. In N. Abercrombie, S. Hill & B. S. Turner, ''The Penguin Dictionary of Sciology'' (5th ed.) (pp. 163 – 164). UK: Penguin Group. ISBN 978-0-14-101375-69780141013756.
* {{Anchor|Carter2010}} Carter, E. (2010). Gender. In M. Payne & J. R. Barbera (Eds.), ''A Dictionary of Cultural and Critical Theory'' (2nd ed.) (pp. 298 – 299). USA: John Wiley & Sons, Ltd. ISBN 978-1-4051-6890-89781405168908
* {{Anchor|Case2011}} Case, M. A. (2011). [https://digitalcommons.pace.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1785&context=plr After Gender The Destruction of Man? The Vatican’s Nightmare Vision of the „Gender Agenda“ for Law]. ''Pace Law Review, 31''(3), pp. 802 – 817.
* {{Anchor|CoatesEtAl2014}} Coates, A. L., Hill, P. S., Rushton, S., & Balen, J. (2014). The Holy See on sexual and reproductive health rights: conservative in position, dynamic in response. ''Reproductive Health Matters, 22''(44), pp. 114 – 124. {{doi|10.1016/S0968-8080(14)44815-8}}
* {{Anchor|CohenCory1994}} Cohen, S. A., & Cory, L. R. (1994). The Cairo Consensus: Population, Development and Women. International Family Planning Perspectives, 20(4), pp. 150 – 155. {{doi|10.2307/2133262}}
* {{Anchor|Correa2017}} {{цитат уеб | уеб_адрес = https://blogs.lse.ac.uk/gender/2017/12/11/gender-ideology-tracking-its-origins-and-meanings-in-current-gender-politics/ | заглавие = Gender Ideology: tracking its origins and meanings in current gender politics | достъп_дата = 17.08.2019 | фамилно_име = Corrêa | първо_име = Sonia | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11.12.2017 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = http://web.archive.org/web/20190817143415/https://blogs.lse.ac.uk/gender/2017/12/11/gender-ideology-tracking-its-origins-and-meanings-in-current-gender-politics/ | архив_дата = 17.08.2019 | цитат = | език-скрит = | език = en }}
* {{Anchor|Galliano2003}} Galliano, G. (2003). ''Gender: Crossing Boundaries''. Belmont, CA, USA: Thomson Learning, Inc. ISBN 0-534-35582-X053435582X
* {{Anchor|Gardner2006}} Gardner, C. V. (2006). Gender. In C. V. Gardner, ''Historical Dictionary of Feminist Philosophy'' (pp. 98 – 99). Maryland, USA: Scarecrow Press, Inc. ISBN 0-8108-5346-9
* {{Anchor|Kroska2011}} Kroska, A. (2011). Gender ideology/Gender role ideology. In G. Ritzer and M. Ryan, ''The Concise Encyclopedia of Sociology'' (pp. 249 – 250). UK: John Wiley & Sons, Ltd. ISBN 9781405183536.
* {{Anchor|KuharZobec2017}} Kuhar, R., & Zobec, A. (2017). [http://www.cepsj.si/pdfs/cepsj_7_2/pp_29-46.pdf The Anti-gender Movement in Europe and the Educational Process in Public Schools]. ''CEPS Journal: Center for Educational Policy Studies Journal, 7''(2), pp. 29 – 46.
* {{Anchor|MinnotteLeschyshyn2014}} Minnotte, K. L., & Leschyshyn, A. (2014). Gender Ideology and Quality of Life Outcomes. In A. C. Michalos, ''Encyclopedia of Quality of Life and Well-Being Research'' (pp. 2441 – 2445). ISBN 9789400707528
* {{Anchor|MlinarevicEtAl2011}} Mlinarević, G., Kosović, L., Slavova, K., Hašková, H., Marling, R. P., Pavlidou, T., Novikova, I., Kreivytė, L., Kolozova, K., Sancar, S., Akşit, E. E., & Daskalova, K. (2011). The Birth of a Field: Women's and Gender Studies in Central, Eastern and Southeastern Europe, Part II. ''Aspasia, 5''(1), pp. 128 – 203. {{doi|10.3167/asp.2011.050109}}
* {{Anchor|MoneyDePriest1976}} Money, J. & De Priest, M. (1976). Three cases of genital self‐surgery and their relationship to transexualism. ''The Journal of Sex Research, 12''(4), pp. 283 – 294. {{DOI|10.1080/00224497609550947}}
* {{Anchor|Pleck1978}} Pleck, J. H. (1978). Mens Traditional Perceptions and Attitudes about Women: Correlates of Adjustment or Maladjustment. ''Psychological Reports, 42''(3), pp. 975 – 983. {{doi|10.2466/pr0.1978.42.3.975}}
* {{Anchor|TuttleDavis2018}} Tuttle, J. D., & Davis, S. N. (2018). A slow march forward: the impact of religious change on gender ideology in the contemporary United States. In E. Ruspini, G. T. Bonifacio & C. Corradi (Eds.), ''Women and Religion: Contemporary and Future Challenges in the Global Era'' (pp. 59 – 78). ISBN 9781447336365
* {{Anchor|UnitedNations1995}} United Nations. (1995). ''[https://undocs.org/A/CONF.177/20 Report on the Fourth World Conference on Women (Beijing, 4 – 15 September 1995)]'' (A/CONF.177/20).
{{Refend}}