Каджар: Разлика между версии

По този начин, след завладяването на Тбилиси и постигане контрол над Източна Грузия,<ref name="Fisher 1991 128–129">{{cite book |quote="(...) Agha Muhammad Khan remained nine days in the vicinity of Tiflis. His victory proclaimed the restoration of Iranian military power in the region formerly under Safavid domination."|title=The Cambridge History of Iran |first=William Bayne |last=Fisher |publisher=Cambridge University Press |volume=7 |year=1991 |pages=128–129 }}</ref> Ага Мохамед е официално коронясан като шах през 1796 г. в равнината Муган. За възстановяване на руския престиж, [[Екатерина II]] обявява война на Персия, и изпраща армия към владенията на Каджар през април същата година, но новият [[Цар Павел I]], който наследява Екатерина през ноември, скоро ги връща.

Ага Мохамед Шах е убит по време на подготовката на втората атака срещу Грузия през 1797 г. в Шуша.{{sfn|Fisher|Avery|Hambly|Melville|1991|p=329}} Иранската хегемония над Грузия не трае дълго. През 1799 г. руснаците маршируват в Тбилиси, две години след смъртта на Ага Мохамед Хан.<ref>Alekseĭ I. Miller. [https://books.google.nl/books?id=_8niIYSTqToC&pg=PA204&dq=agha+mohammad+khan+conquer+georgia&hl=nl&sa=X&ei=bhxYVcu9BIS37AaTqIGwCQ&ved=0CGwQ6AEwCTgK#v=onepage&q=agha%20mohammad%20khan%20conquer%20georgia&f=false ''Imperial Rule''] Central European University Press, 2004 ISBN 9639241989 p 204</ref> През следващитеСледват две години на бъркотия и объркване, отслабеното и опустошено грузинско царство, е анексирано от Русия през 1801 г. Иран не може да позволи цесията на [[Задкавказие]]то и [[Дагестан]], които са част от концепцията на Иран в продължение на векове,{{sfn|Fisher|Avery|Hambly|Melville|1991|p=329}} няколко години по-късно води до [[Руско-иранска война (1804 – 1813)]] и [[Руско-иранска война (1826 – 1828)]], които в крайна сметка са загубени от Иран.

През 1803 г., при управлението на Фатх Али Шах, Каджар тръгват на борба срещу Руската империя в товаконфликт, коетостанал е известноизвестен като [[Руско-персийска война от 1804-1813 г.|Руско-персийската война от 1804-1813 г]], поради опасения за руската експанзия в Кавказ, най-вече за Грузия. След като руснаците анексират иранските територии, включващи Източна Грузия на 12 септември 1801 г. по време на управлението на [[цар Александър I]],<ref>Gvosdev (2000), p. 86</ref> те под командването на генерал Павел Цицианов, щурмуват иранския град [[Ганджа]] през 1804 г. Този период бележи първите големи икономически и военни посегателства върху иранските интереси по време на колониалната епоха. Армията на Каджар допуска сериозно поражение във войната и съгласно условията на Договора от Гулистан през 1813 г., Иран е принуден да се откаже от повечето от своите кавказки територии, включващи днешна Грузия, Дагестан и повечето от [[Азербайджан]]. Втората Руско-персийска война от края на 1820 г. приключва още по-катастрофално за Каджарски Иран с временна окупация на [[Табриз]] и подписването на договора от Туркменчай през 1828 г., признавайки руския суверенитет над цял [[Южен Кавказ]] и Дагестан, както и днешна Армения и останалата част на Азербайджан. Новата граница между съседна Русия и Иран е определена на река [[Аракс]]. Иран подписва два договора от 19 век, с които безвъзвратно губи териториите, които са част от концепцията на Иран в продължение на векове.{{sfn|Fisher|Avery|Hambly|Melville|1991|p=329}} Районът на север от река Аракс, сред които територията на съвременен Азербайджан, Източна Грузия, Дагестан и [[Армения]] са иранска територия, докато не са взети от Русия през 19 век.<ref name="Swietochowski Borderland">{{cite book |last=Swietochowski|first=Tadeusz |authorlink= Tadeusz Swietochowski |year=1995|title=Russia and Azerbaijan: A Borderland in Transition|pages= 69, 133 |edition= |publisher=[[Columbia University Press]] |url= https://books.google.com/books?id=FfRYRwAACAAJ&dq=Russia+and+Iran+in+the+great+game:+travelogues+and+orientalism|isbn=978-0-231-07068-3}}</ref><ref>{{cite book |last=L. Batalden|first=Sandra |year=1997|title=The newly independent states of Eurasia: handbook of former Soviet republics|page= 98|edition= |publisher=Greenwood Publishing Group |url= https://books.google.com/books?id=WFjPAxhBEaEC&dq=The+newly+independent+states+of+Eurasia:+handbook+of+former+Soviet+republics|isbn=978-0-89774-940-4}}</ref><ref>{{cite book |last=E. Ebel, Robert|first=Menon, Rajan |year=2000|title=Energy and conflict in Central Asia and the Caucasus|page= 181 |edition= |publisher=Rowman & Littlefield |url= https://books.google.com/books?id=-sCpf26vBZ0C&dq=Energy+and+conflict+in+Central+Asia+and+the+Caucasus|isbn=978-0-7425-0063-1}}</ref><ref>{{cite book |last=Andreeva|first=Elena |year=2010|title=Russia and Iran in the great game: travelogues and orientalism|page= 6 |edition= reprint |publisher=Taylor & Francis | url= https://books.google.com/books?id=FfRYRwAACAAJ&dq=%3DRussia+and+Iran+in+the+great+game:+travelogues+and+orientalism|isbn=978-0-415-78153-4}}</ref><ref>{{cite book |last=Çiçek, Kemal|first=Kuran, Ercüment |year=2000|title=The Great Ottoman-Turkish Civilisation|edition= |publisher=University of Michigan |url=https://books.google.com/books?id=c5VpAAAAMAAJ&q=The+Great+Ottoman-Turkish+Civilisation&dq=The+Great+Ottoman-Turkish+Civilisation|isbn=978-975-6782-18-7}}</ref><ref>{{cite book |last=Ernest Meyer, Karl |first=Blair Brysac, Shareen |year=2006|title=Tournament of Shadows: The Great Game and the Race for Empire in Central Asia|page= 66 |edition= |publisher=Basic Books |url=https://books.google.com/books?id=Ssv-GONnxTsC&dq=Tournament+of+Shadows:+The+Great+Game+and+the+Race+for+Empire+in+Central+Asia|isbn=978-0-465-04576-1}}</ref>

Като допълнителен пряк резултат и следствие от договорите от 1813 г. и 1828 г., иранските територии стават част от Русия заи следващитевпоследствие 180Съветския години,съюз сдо изключениекрая на Дагестан20-ти век, койтокато оставаДагестан е руски и до днес. Три отделни нации са формирани след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] през 1991 г. - [[Грузия]], [[Азербайджан]] и [[Армения]].