Епициклоида: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-([a-zA-Zа-яА-Я\.])„ +\1 „, -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 14:
 
Епициклоидата е частен случай на [[епитрохоида]], при която точката, която описва въртеливото движение, е фиксирана върху окръжността.
 
Епициклоида с една рогова точка (при ''r = R'') са нарича [[кардиоида]] (от ''„кардиа“, „сърце“''), с две рогови точки – нефроида (от ''"nephros'', “бъбрек"''„бъбрек“), а с пет рогови точки – ранункулоида (от ''"ranunculus'', “лютиче"''„лютиче“).
 
<gallery class="center" caption="Примери за епициклоиди">
Line 29 ⟶ 30:
== История ==
Идеята за епициклите се заражда още в древността, когато [[Аполоний]] и [[Хипарх]] се опитват да ги използват за обясняване движението на небесните тела. Думата „епицикъл“ се среща у [[Теон]] от Смирна (130 г. пр.н.е.) и у [[Птолемей]]. Съставена е от ''"επι„, “към"'' и ''"κυκλος„, “кръг"''.
 
Първата конкретна епициклоида е разглеждана геометрично от [[Албрехт Дюрер]] през [[1525]] г. Около [[1674]] г. Оле Рьомер показва, че зъбните колела с форма на епициклоида изпитват минимално [[триене]]. Епициклоидите се срещат и в труда на [[Исак Нютон]] ''„Математически принципи на натуралната философия“'', в които той показва редица техни приложения в [[механика]]та.
[[Якоб Бернули|Бернули]] и [[Лопитал]] също ги разглеждат, под името ''"roulettes extérieures"''. За първи път тези криви са систематично представени от Филип де Лаир, който открива повечето от свойствата им, изчислява [[квадратура|квадратурите]], [[ректификация|ректифицира]] кривите и ги „узаконява“ с познатото днес наименование.
 
== Вижте също ==
Line 38 ⟶ 40:
 
== Източници ==
* ''"The Penguin Dictionary of Mathematics"'', John Daintith, R.D. Nelson, Penguin Books, 1989
* ''„Лексикон Математика“'', Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN 954-584-146-Х
* ''„Математически термини“'', Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984
* ''„Математически енциклопедичен речник“'', В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, ДИ Наука и изкуство, София, 1983
 
== Външни препратки ==