Орестида (македонска област): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
Орестида е включена трайно в македонската държава в началото на управлението на [[Филип II Македонски|Филип II]], след голямата му победа над [[илири]]те и съюзния договор с Епир (към 357 г.пр.Хр.).{{hrf|Borza|1990|210-211}} Отделя се от Македония с помощта на [[Древен Рим|римляните]] през 197 г. пр. Хр. по време на [[Втора македонска война|Втората македонска война]].<ref>Момзен, Теодор. Римска история. ИК „Прозорец“, 2000. ISBN 954-733-086-1. с. 293</ref>
 
По време на [[Римската република]] завоевателите зачитат самоуправлението на Орестида в стопанството и съдебните дела, защитено със закон от 59 г. пр. Хр. За престъпване на този закон управителят на [[Македония (римска провинция)|провинция Македония]] подлежал на съдебно преследване.<ref>{{cite book | last = Митрев | first = Георги | title = Институцията на койнона в Горна Македония – предпоставки и характерни особености на разпространението ѝ — В: Списание „Епохи“, т. 12, №2 | publisher = Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ – Университетско издателство | year = 2004 | pages = 130 – 131}}</ref> Политически през [[Принципат]]а Орестида е организирана като съюз (''койнон'', {{lang|el|Κοινόν}}) на градовете в областта (освен Келетрон, още Амантия, Батина, орестийски Аргос, Алифус и Лике), в който решенията се взимат от общо събрание на гражданите и от съвет (синедрион).{{hrf|Митрев|2004|131 – 133}} При император [[Каракала]], с предоставянето на римско гражданство на всички жители на [[провинция (Римска империя)|провинциите]] (212 г. сл. Хр.), орестийският койнон е разформирован и присъединен към общността на македонските градове.{{hrf|Митрев|2004|133}}
 
== Източници ==