Зенон от Елея: Разлика между версии

За живота на Зенон се знае твърде малко. Най-ранното писмено свидетелство за него е [[платон]]овият [[диалог]] „Парменид”„Парменид“, където Зенон е споменат като един от учениците на [[Парменид]], които са го съпровождали при срещата му със [[Сократ]]. По-късни, но не категорични свидетелства имаме у [[Диоген Лаерций]], [[Свидас]], [[Диодор Александрийски]], [[Ксенофонт]] и др. Със сигурност се знае, че Зенон е бил ученик на Парменид и е бил влиятелна фигура в древния философски и политически живот. Диоген отделя особено внимание на една случка от по-късния етап от живота на Зенон. Когато той обяснявал на учениците си несъстоятелността на идеята за [[движение]], един от тях просто станал и се разходил. Зенон го набил. Макар и доста уклончива като разказ за събитие, тази случка ни говори, че Зенон е имал собствена школа и ученици, които по други, вече по-късни и косвени данни, са били многобройни. Учител е на Перикъл, древногръцки политик, управлявал Атина през третата четвърт на 5 век пр.н.е.

Оригинални творби на Зенон не са запазени в цялост. Днес са известни фрагменти от творбата му „За природата”природата“, цитирани от древните автори. Според запазеното в източниците може да се съди, че Зенон се е придържал и е доразвил учението на Парменид за Едното ''(τo μγ ων)''. Зенон отрича познаваемостта на [[битие]]то чрез [[сетиво|сетивата]], множествеността на предметите и смята сетивното битие изобщо за измамно и водещо до [[логика|логическа]] заблуда. Съгласен е, че „истината се ражда в спора“, но в същото време смята спора и изобщо словесното обяснение на истината за недостатъчно. Като основен [[гносеология|гносеологичен]] подход Зенон използва „доказването на несъстоятелността на противоположното“.

[[Аристотел]] пръв внимателно анализира фрагментите, запазени от „За природата”природата“. Въпреки че в [[анализ]]а си той почти изключително спори с него и се опитва да обори тезите му, го определя като „Баща на [[диалектика]]та”.

Най-популярни днес са неговите т.нар. [[Парадокси на Зенон|'''„апории”„апории“ или „парадокси”„парадокси“''']]. Самият Зенон се е опитвал да докаже чрез тях именно несъстоятелността на „ниската”„ниската“ човешка логика, на сетивното и [[Емпирично познание|емпиричното познание]]. Те са общо четири на брой и у различните антични автори, които ги цитират, имат различно наименование и обяснение, но при запазване на общия им принцип. Освен за философията, апориите представляват интерес за науки като [[математика]] и [[физика]]. Същевременно в тях са засегнати, а някои – и за първи път въведени – основни философски понятия и са зададени основополагащи въпроси като отношението между движението и [[покой|покоя]], [[време]]то и [[пространство]]то, прекъснатост и непрекъснатост и т.н.

Основната идея на апориите е именно в това, че прекъснатостта, множествеността и движението характеризират света единствено и само като такъв, какъвто е възприеман от чувствата. Истинският свят е постижим само чрез [[интелект]]а, ума – ''νους''. Опитът да се мисли за множество води разума до противоречие, следователно тя е безсмислена. Това е в контекста на принципа на Парменид, че „Едно е всичко, всичко е едно”едно“.