|
| площ = 17,477
}}
'''Старцево''' е [[село]] в Южна [[България]]. То се намира в [[община Златоград]], [[област Смолян]]. Влиза в територията на днешна България с Букурещкия договор от 1913 година. Старото наименование на селото е '''Алехче''', с което име е било известно селото до промяната на наименованието му през 1934 година.<ref>Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878- – 1987, София 1989, с. 256.</ref>
== География ==
== История ==
Има основания да се предполага, че Старцево е най-старото селище в региона. Според разкази на стари хора от [[Неделино]], през Българското средновековие част от неделинци са придошли от Старцево<ref>[[Свилен Капсъзов]]. Из: „Между зелени върхове”върхове“. В: списание Родопи, кн. 9, 1975, с. 14 – 15.</ref>, има и предположения, че и Златоград е заселен основно от старцевци. Според [[Стою Шишков|Ст. Н. Шишков]] старото име на селото Елехче е видоизменена форма от Илия или Алия, Иляс, или че името на селото произлиза от турската дума „илиасче“, което значело „дюля“, „круша“<ref> Ст. Н. Шишков, Из долината на р. Арда. Пътни бележки и впечатления с илюстрации, Пловдив, 1936, с. 45</ref>, на стара австро-унгарска военна карта от 1910 присъства като Илиасча <ref>[http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/43-41.jpg lazarus.elte.hu]</ref>. Има и предположения, че първото име на селото е било Алексиево<ref>[[Анастас Примовски]]. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 204–205204 – 205.</ref>, които не се основават нито на документи, нито на местни предания.
През 70-те години жителите на селото стават жертва на т. нар. [[Възродителен процес]]. Събаря се минарето на джамията, забраняват се изпълнението на всякакъв вид религиозни обреди и обичаи, както и посещение на молитвения храм.
== Религии ==
Населението на Старцево е съставено от мюсюлмани. В селото има джамия и църква – -построена през 1998 г. и осветена от митрополит [[Арсений Пловдивски|Арсений]], въпреки че в селото не живеят християни<ref>Драгостинова, Ж. "Животът[https://issuu.com/bghelsinki/docs/142-03 „Животът е по-страшен от смъртта"смъртта“]. Сп. Обектив, брой 142 от 2007 г. (онлайн: https://issuu.com/bghelsinki/docs/142-03) </ref>. В началото на 90-те години единици от жителите се покръстват, но с времето отново се връщат към старата си религия.
== Обществени институции ==
В землището на селото е и местността Бялото каменье (Белите камъни), със следи и останки от живот на древните [[траки]]. Има предположения, че е възможно там да се е намирал основният за населеното място и района култов за траките обект. Откривани са малки пещери, в които са оставяни и принасяни дарове за боговете.
На 3- – 4 км североизточно от Старцево, в землището на с. [[Пресока]], се намира местността Св. Неделя, наричана от околното население „Ста̀ниделе“. Според предание, запазено в региона, там е имало стар манастир и крепост<ref>Енциклопедия България Т. 4, БАН, С. 1984 г., с. 553 – 554.</ref>. Недалеч оттам, през 1955 г. е разкрит (предположително средновековен) християнски некропол<ref>Анастас Примовски. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 205–206205 – 206.</ref>. До 1934 г. тази местност, известна сред старцевци и като „Купенат“, е била собственост на Юмер Бюлюкбашиев от Старцево, който я продава на златоградчанин. Днес тя е собственост на църковното настоятелство в Златоград.
== Редовни събития ==
|
