Разлика между версии на „Процент“

56 байта изтрити ,  преди 3 месеца
редакция без резюме
(Допълнение, разширение)
'''Процент''' (от [[Латински език|лат.]] ''pro centum – на сто'') е <math>\frac{1}{100}</math> част от едно [[число]]. Бележи се със знака %, който се пише след числото на разстояние 1 интервал съгласно възприетите [[Основни машинописни правила]] <ref>[http://www.referati.org/osnovni-mashinopisni-pravila/24448/ref Основни машинописни правила] – Петър Димитров, Referatite.org. Посетен на 27 август 2020.</ref>. Понякога се обозначава със съкращенията „pct.“, „pct“ или „pc“ <ref>Dakers, Marion – [https://www.telegraph.co.uk/finance/economics/11329769/Eurozone-officially-falls-into-deflation-piling-pressure-on-ECB.html „Eurozone Officially Falls into Deflation, Piling Pressure on ECB.“], 7 January 2015, ''[[:en:The Daily Telegraph|The Daily Telegraph]]''. Посетен на 27 декември 2019.</ref>. Процентът е [[безразмерна величина]] (чисто число). Процентите може да се запишат и като десетична дроб, например 15 % от А = 0,15.А. Използват се за означаване на част от цялото. Например 17 % от 500 kg означава 17 части по 5 kg всяка, тоест 85 kg. Вярно е също, че 200 % от 500 kg е 1000 kg, тъй като 1 % от 500 kg е 5 kg, а 5 × 200 = 1000.
[[Картинка:Percent 18e.svg|120п|дясно|мини|Знак за процент]]
 
== Произход ==
В [[Древния Рим]], много преди съществуването на десетичната бройна система, изчисленията често се извършвали с помощта на дроби, кратни на 1/100. Например, [[Октавиан Август]] е наложил данък в размер на 1/100 върху стоки, продадени на търг – това е било известно на [[латински език]] като ''centesima rerum venalium'' (стотна от продадените артикули). Изчисления като тези са подобни на изчисляването на проценти.
 
С деноминацията на валутата през [[Средновековието]] изчисленията със знаменател 100 стават по-често срещани, а от края на XV в началото на XVI век този метод на изчисление започва да се използва широко, съдейки по съдържанието на изследваните материали, съдържащи аритметични изчисления. В много от тези материали този метод се използва за изчисляване на печалбата и загубата, лихвените проценти, а също и в [[:en:Cross-multiplication#Rule of Three|„тройното правило“]] <ref>[http://ilib.mccme.ru/djvu/istoria/school.htm История математики в школе – Глейзер Герш Исакович], Москва, издательство „Просвещение“, 1964 г., 72 страницы.</ref>. През XVII век тази форма на изчисление става стандарт за представяне на лихвените проценти в стотни. <ref>Smith, D. E. (1951∨1958). History of Mathematics 2. Courier Dover Publications. pp. 247–249247 – 249. ISBN 0-486-20430-8.</ref>
 
В [[Русия]] понятието „процент“ е въведено за първи път от [[Петър I]]. Но се смята, че подобни изчисления са започнали да се прилагат в [[:ru:Смутное время|Смътното време]], като резултат от първото обвързване на сечени монети 1 към 100 в световната история, когато рублата първо се е състояла от 10 гривни, а по-късно от 100 копейки.
Числата в проценти (от сто, стотни) имат за цел да илюстрират пропорциите и да ги направят сравними, като свързват величините с еднаква основна стойност (сто). Следователно процентът се използва и като спомагателна мерна единица за пропорции. <ref>''Meyers großes Taschenlexikon in 24 Bänden''. BI-Taschenbuchverlag 1992, Band&nbsp;17, S.&nbsp;308.</ref>
[[File:Web-browser usage on Wikimedia.svg|240п|мини|Диаграма, показваща процентното съотношение на уеб браузърите, посещаващи сайтове на Wikimedia (април 2009 г. до 2012 г.)]]
 
=== Намиране на процент от дадено число ===
:<big><math>p\ %</math></big> от <math>A = \frac{p}{100}</math> от <math>A = \frac{p.A}{100} = B</math>
 
=== Намиране на число по даден процент от него ===
:<big><math>p\ %</math></big> от <math>A</math> е <math>B</math>; <math>\frac{p}{100} . A = B</math>; <math>A = \frac{B.100}{p}</math>
 
=== Намиране на процент от процент от дадено число ===
:<big><math>p\ %</math></big> от <big><math>n\ %</math></big> от<math>A = \frac{p}{100}</math> от <math>\frac{n}{100}</math> от <math>A = \frac{p.n.A}{100.100} = B</math>
Например, 50 % от 40 % е:
:{{nowrap|1= {{sfrac|50|100}} × {{sfrac|40|100}} = 0,50 × 0,40 = 0,20 = {{sfrac|20|100}} = 20 %.}}
 
 
=== Процентен пункт ===
Измененията на показателите, които се изчисляват в проценти (например основния лихвен процент на [[Централна банка|Централната банка]]), обикновено се изразяват не като процент от изходния показател, а в така наречените „процентни пунктове“, изразяващи разликата между новите и старите стойности на показателя <ref>{{Cite web |url=http://www.garant.ru/products/ipo/prime/doc/12068415/#ixzz4GXqXra3S |title=Письмо Департамента налоговой и таможенно-тарифной политики Минфина РФ от 13 июля 2009 г. N 03-04-06-01/164 |author= |work= |quote=Процентният пункт се използва за посочване на промените в лихвения процент. Така например, ако през периода, за който се начисляват лихви по банков депозит, процентът на рефинансиране на Банката е 10 процента годишно, процентът, увеличен с пет процентни пункта, ще бъде 15 процента годишно. |date= |publisher=Гарант.ру |accessdate=2016-08-07}}</ref>. Например, ако в дадена страна [[Индекс на делова активност|индексът на делова активност]] PMI нарасне от 50 % на 51 %, тогава той се променя с <math>\frac{51~\% - 50~\%}{50~\%} = \frac{1}{50} = 0{,}02 = 2~\%</math>, а в процентни пунктове изменението е <math>51 - 50 = 1 </math>.
[[File:Visualisation parts per.svg|240п|мини|Визуализация на процент и свързани единици]]
 
== Свързани единици ==
* Разлика в процентни пунктове – 1/100 част от цялото
* [[Безразмерни единици за следови и ултра-следови съдържания]]
* [[Промил]] (‰) – 1/1000 част
* [[Базова точка]] (‱, bp) – 1/10 000 част от цялото, 1/100 от процента
* Милипроцент (pcm) – 1/100 000 част от цялото, 1/1000 част от процента
 
== Разговорна употреба ==
* „Работа на процент“ - – работа срещу възнаграждение, изчислено в зависимост от печалбата или оборота.
* „Процентчик“ - – човек, който заема пари при високи лихви, [[лихвар]].
 
== Вижте също ==
 
== Литература ==
* [http://rer.sagepub.com/content/65/4/421.short Percent: A Privileged Proportion] / REVIEW OF EDUCATIONAL RESEARCH Winter 1995 vol. 65 no. 4 421- – 481 [[doi: 10.3102/00346543065004421]]{{ref-en}}
 
{{мъниче|математика}}