Орестида (македонска област): Разлика между версии

По време на [[Римската република]] завоевателите зачитат самоуправлението на Орестида в стопанството и съдебните дела, защитено със закон от 59 г. пр. Хр. За престъпване на този закон управителят на [[Македония (римска провинция)|провинция Македония]] подлежал на съдебно преследване.<ref>{{cite book | last = Митрев | first = Георги | title = Институцията на койнона в Горна Македония – предпоставки и характерни особености на разпространението ѝ — В: Списание „Епохи“, т. 12, №2 | publisher = Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ – Университетско издателство | year = 2004 | url = http://journals.uni-vt.bg/epohi/bul/vol12/iss2/12 | accessdate = 29.08.2020 | pages = 130 – 131}}</ref> Политически през [[Принципат]]а Орестида е организирана като съюз (''койнон'', {{lang|el|Κοινόν}}) на градовете в областта (освен Келетрон, още Амантия, Батина, орестийски Аргос, Алифус и Лике), в който решенията се взимат от общо събрание на гражданите и от съвет (синедрион).{{hrf|Митрев|2004|131 – 133}} При император [[Каракала]], с предоставянето на римско гражданство на всички жители на [[провинция (Римска империя)|провинциите]] (212 г. сл. Хр.), орестийският койнон е разформирован и присъединен към общността на македонските градове.{{hrf|Митрев|2004|133}}