Фауст: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vilho-Veli (беседа | приноси) File |
кор. |
||
Ред 10:
| преводач = Ив. Н. Ганчев (1906)<br />Н. Соколов (1914)<br />Г.Бакалов (1918)<br />Александър Балабанов (1928)<br />
[[Александър Балабанов]] (1932)<br />[[Димитър Статков]] (1958, 1997)<br />
[[Кръстьо Станишев]] (1982 – 1993)<br />[[Любомир Илиев (преводач)|Любомир Илиев]] (1999)<br />[[Валери Петров]] (2001)
| издадена-година = 1808
| издадена-държава = {{Германия}}
Ред 25:
| общомедия =
}}
[[File:Anton Kaulbach Faust und MephistoFXD.jpg|
[[Файл:Rembrandt, Faust.jpg|мини|250px|„Фауст“, картина от [[Рембранд]]
'''Фауст''' ({{lang|de|Faust}}) е трагедия в две части от [[Йохан Волфганг фон Гьоте]]. Макар и рядко поставяна на сцена, тази пиеса има най-големия успех сред немскоговорещата публика. „Фауст“ е шедьовърът на Гьоте и често е определяна като едно от най-великите произведения в немската, както и в световната литература.
Ред 39:
Митът за договора на човека с Дявола е известен още от дълбока древност. Науката приема, че е възникнал на изток, в старата персийска литература. „Отречи се от светия маздейски закон и ти ще намериш щастие на земята“ – говори злият демон Ариман на Заратустра в свещената книга на персите „Зенд-Авеста“. А в епопеята си „Шах-наме“ поетът Фирдоуси разказва за арабския цар-змей Зохак, комуто злият дух Иблис обещал да го въздигне по-високо от слънцето, ако сключи с него договор. В тези персийски предания вече прозира праобразът на Фауст.
Полугений, полушарлатанин, историческата личност Георг Фауст от края на XV век прекарва живота си в най-разнообразни и чудновати приключения. Той изучава в Краковския университет химия и физика, а когато получава богато наследство от своя чичо, бързо го пропилява в дирене на философския камък. После овладява тайните на магията и скоро надминава с резултатите си всички свои велики съвременници. Подобно на другите магьосници Фауст води скитнически живот, пътува от място на място, от една страна в друга и си създава огромна слава със своите хороскопи и предсказания. Тук историята се слива с легендата. Според преданието Фауст бил винаги съпровождан от куче и кон – вероятно преобразени Дяволи. Заедно със своя слуга и ученик Вагнер той давал представления на различни места, а в двореца на император
== История за написването на трагедията ==
Ред 50:
Първата част е разделена на доста сцени, докато втората се превръща в композиционна цялост. Във втората част Гьоте разсъждава върху философията, политиката, естетика, природни науки, което прави тази част доста трудна за неподготвени читатели. Тя показва връзката между настоящето и миналото.
В средата на юли 1831 г., една година преди смъртта си, поетът завършва писането на това така важно произведение за световната литература.
Интересен факт е, че трагедията на Гьоте е подписана с Heinrich, а не с Johann – истинското му име.
Гьоте работи над шедьовъра си почти 60 години, оттук правим извода, че във „Фауст“ могат да бъдат проследени всички етапи на разнообразната и противоречива кариера на автора, като се започне от периода на
== Литературни интерпретации ==
Ред 95:
След няколко различни преживявания Фауст среща Маргарита (Гретхен) и желанието му към Мефистофел е да я направи негова. Не след дълго това желание се сбъдва и Фауст е с любимата си в нейната стая. За да си откраднат известно време интимност, Фауст дава на Гретхен приспивателно за зорката и майка, от което тя повече не се събужда. По-късно Маргарита разбира, че е бременна.
Във втората озаглавена „Нощ“ сцена се появява братът на Гретхен – войник. Той се завръща опозорен, за да накаже сестра си и нейния любовник за срама, който са му причинили. По пътя среща Фауст и Мефистофел.
Във „Валпургиевата нощ“ Мефистофел отвежда Фауст в царството на фантазията, сред вещици и митични същества. Там той се опитва отново да го изкуши чрез плътски наслади, но след срещата с Лилит и млада вещица, от които ученият е привлечен, в съзнанието му отново изниква образът на чистата любов – Гретхен.
Ред 133:
На трагедията първа част
Работата над трагедията Гьоте започва вероятно още в студентските си години в Лайпциг. Когато през есента на 1775 г. отива във Ваймар, той вече е написал части от драма за Фауст, известни в науката под името „Прафауст“. Самият Гьоте унищожава този ранен вариант, запазен в препис в архивите на придворната дама Луизе фон Гьоххаузен и открит едва в 1887 г.
„Прафауст“, силно повлиян от идеите на литературното
'''Нощ'''
Line 141 ⟶ 142:
'''Пред градските врата'''
Сцената е написана през втория творчески период, около 1800-
Представени са множество различни персонажи, а Фауст е приветстван като знатен гост.
Line 204 ⟶ 205:
'''Мрачна галерия'''
В тази сцена започва любовната сцена между Фауст и Елена. В „Народната книга“ на Шпийс д-р Фауст
'''Лаборатория'''
|