Теодор Драйзер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 31:
== Творчество ==
През [[1892]] г. Драйзер започва да пише за ''Chicago Globe'', а после се премества на по-добра работа в ''St. Louis Globe-Democrat''. През [[1898]] г. той се жени за Сара Уайт, учителка от [[Мисури (щат)|Мисури]], но бракът им е нещастен. На практика Драйзер се разделя с нея през [[1909]] г., но сериозно никога не търси развод. В собствения си живот Драйзер прилага принципа, че най-големият апетит на мъжа е половият – желанието за секс го кара да поддържа връзки с няколко жени наведнъж. Връзката му с Ивет Секей Истмън е описана в „Dearest Wilding“ („Скъпият ми звяр“) от самата Ивет ([[1995]]) – когато се срещат, тя е на 16, а Драйзер – 40 години по-възрастен.
Като романист Драйзер дебютира със „Сестра Кери“ – много силен разказ за възхода на младо работещо момиче до театрална звезда. ''„Тя беше осемнадесетгодишна, умна, плаха и пълна с илюзиите на невежеството и младостта. Каквото и съжаление да изпълваше нейните мисли при прощаването, то в никакъв случай не беше тъга по някакви предимства, от които сега се отказваше. Поток от сълзи при прощалната целувка на майка ѝ, леко стягане в гърлото, когато колите изтрополиха до мелницата, където баща ѝ работеше през деня, жалостива въздишка, докато познатите зелени околности на селото преминаваха пред очите ѝ – и нишките, свързващи я така леко към моминството и дома бяха невъзстановимо прекъснати“''. (по изданието от 1981)
Ред 39:
Мизерните 500 продадени бройки от първия му роман и семейните проблеми докарват Драйзер до ръба на самоубийството. Той заема разнообразни длъжности. Като главен редактор на три женски списания е принуден да напусне през [[1910]] заради любовна история на работното място. През [[1911]] се появява „Джени Герхарт“, вторият роман на Драйзер. В него се разказва за млада жена, Джени, която е съблазнена от сенатор. Тя ражда извънбрачно дете, но жертва собствените си интереси, за да не навреди на кариерата на любовника си. Пасажът, където любовникът на Джени, Лестър Кейн, син на богато семейство, ѝ разказва за контрацептивите, е премахнат от Рипли Хичкок, редактора на ''Harper & Brothers''.
[[Файл:Theodore Dreiser 1914 (cropped).tif|мини|200п|ляво|Драйзер през 1914 г.]]
„Джени Герхарт“ е последвана от романи за живота на американски транспортен магнат Чарлз Т. Джъркс, „Финансист“ ([[1912]]) и „Титан“ ([[1914]]), които показват влиянието на еволюционните идеи на [[Хърбърт Спенсър]] и концепцията на [[Ницше]] за свръхчовека. Последният том от трилогията, „Стоик“, е довършен през [[1945]].
Line 45 ⟶ 46:
Комерсиално най-успешният роман на Драйзер е „Американска трагедия“ ([[1925]]), приспособен за екран за първи път през [[1931]] с режисьор [[Джоузеф фон Стърнбърг]]. Драйзер е категорично против филмовата версия, защото представя младежа убиец като жаден за секс мързелив безделник. Втората филмова адаптация, озаглавена ''[[Място под слънцето (филм, 1951)|Място под слънцето]]'' е от [[1951]] година с участието на [[Монтгомъри Клифт]] и [[Елизабет Тейлър]].
[[Файл:An American Tragedy Theodore Dreiser dust jacket.jpeg|мини|260п|Суперобложка на „Американска трагедия“ на Драйзер, изд. от 1926 г.]]
„Американска трагедия“ разказва историята на един младеж, Клайд Грифитс, нерешителен като [[Хамлет]], който има намерение да постигне успех и слава. След автомобилна катастрофа, Клайд е нает на работа от далечен роднина, собственик на фабрика за яки на ризи. Клайд съблазнява Роберта Алдън, работничка от фабриката, но после се влюбва в Сондра Финчли, момиче от местната аристокрация. Роберта, вече бременна, настоява Клайд да се ожени за нея. Той я извежда на разходка с гребна лодка в изолирано езеро и при странна поредица от „случайности“ тя се удавя. Процесът на Клайд, присъдата и изпълнението ѝ заемат останалата част от обемистата книга. Драйзер показва, че едно материалистично общество е толкова виновно, колкото и самият убиец. Драйзер основава този роман на свое лично проучване по действителен случай през юли [[1906]]. „Американска трагедия“ е забранена в [[Бостън]] през [[1927]].
| |||